Дракони на зимната нощ
- Автор: Вайс Маргарет, Хикман Трейси
- Серия: Dragonlance: Chronicles #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Мутафова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дракони на зимната нощ». Краткое содержание книги:
На късната есен сред сивия здрач, на трите луни под сребристия плач притихна светът, потъмня светлината.. Героите бяха на брой деветима. За тяхната доблест легенди ще има…
Една трудна битка със силите на злото е спечелена. Но драконите в Крин все още не са победени. Нещо повече, сега вече те знаят откъде идва истинската опасност за тях.
Кралицата на Мрака е решена на всяка цена да се справи с онези, които заплашват могъществото й…
5.
Гномови пръсти.
— Запомни. На този свят няма и никога не е имало гном, който да е успял да завърши изречението си. Единственият начин да разбереш нещо е да ги прекъснеш. Не се притеснявай, че ще те сметнат за невъзпитан. Те точно това очакват.
Тирадата на магьосника бе прекъсната от появата на един гном в дълга кафява роба, който се поклони почтително. Таселхоф го огледа с нескрито любопитство — никога не беше виждал гном, макар древните легенди за Сивия скъпоценен камък на Гаргат определено да свидетелстваха, че двете раси са далечни братовчеди. В този млад гном определено имаше нещо кендерско — тънките ръце, любознателното изражение и зорките блеснали очички, които не пропускаха нищо. Но приликата свършваше дотук. Той не притежаваше нищо от лекомисленото отношение на кендерите към живота, беше нервен, сериозен и делови.
— Таселхоф Бърфут. — Кендерът протегна любезно ръка, гномът я пое, огледа я с интерес и след като не откри нищо впечатляващо, я раздруса вяло. — А това е… — Тас понечи да представи Физбан, но млъкна, защото гномът най-спокойно се пресегна и взе хупака му.
— О…! — Очите му блеснаха при вида на оръжието. — Пратетеданякойчленна Оръжейнатагилдия…
Пазачът на входа на приземното ниво не го изчака да довърши, натисна някакъв лост и се разнесе пронизителен звук. Тас реши, че зад гърба му се е приземил дракон и подскочи, готов за отбрана.
— Сирена — поясни Физбан. — Свиквай отсега.
— Сирена? Но от нея излиза дим! Как става… Ей! Върни се! Дай си ми хупака! — Но тоягата му вече се отдалечаваше по коридора, понесена от три ентусиазирани гнома.
— Изпитателнатазала — изрече гномът — приСкимбош…
— Какво?
— Спомена нещо за изпитателна зала — преведе Физбан, — но последното не го разбрах. Говори малко по-бавно! — Той размаха жезъла си към гнома.
Той кимна, без да откъсва жаден поглед от жезъла му, но когато разбра, че това е едно съвсем обикновено, леко очукано дърво, отново се обърна към мага и кендера.
— Чужденци — започна той, — ще ’с ’питам д’сиспомня… — Изведнъж започна да говори бавно и отчетливо. — Ще се опитам да си спомня, затова не се притеснявайте, защото вашето оръжие няма да бъде повредено. Ние само ще му направим чертеж…
— Наистина ли? — прекъсна го Тас, ужасно поласкан — Ако искате, мога да ви демонстрирам действието му. — Товабибилонай… — светнаха очите на гнома.
— Я кажи как се казваш — отново го прекъсна кендерът, доволен, че се е научил да общува. Физбан направи бърз жест, но късно.
— Гношошаламарионининиллисиилфанитдисслишксди… — Той спря, за да си поеме дъх.
— Това името ти ли е? — впечатли се Тас не на шега. Джуджето изпусна шумно въздуха си.
— Да — отсече с леко раздразнение. — Това е първото ми име и ако ме оставиш да се доизкажа…
— Стой! — викна Физбан. — Приятелите ти как ти викат? Гномът отново си пое дъх.
— Гношошаламарионининиллис…
— А рицарите как ти викат?
— О! — Гномът изглеждаше разочарован. — Гнош, ако нямате…
— Благодаря ти — отсече Физбан. — Виж сега, Гнош, ние много бързаме. Нали разбираш, война и какво ли още не. Както пише в писмото си лорд Гюнтар, трябва да видим драконовото кълбо.
Черните очички на Гнош проблеснаха тревожно и той закърши нервно ръце.
— Щом лорд Гюнтар изисква това, ще го видите, но — ако смея да попитам — с какво интересът ви към него се различава от обикновено любопит…
— Аз съм магьосник… — започна Физбан.
— Магьосник! — Гномът толкова се въодушеви, че забрави да говори бавно. — Елатогаваетоотуккъм изпитателната — залазащотодраконовотокълбоеделонамноговеликимагьосници…
Тас и Физбан премигнаха неразбиращо.
— О, просто елате… — подкани ги нетърпеливо гномът.
И преди да разберат какво става, той — без да спира да дърдори — ги подкара през входа на планината, задействайки безброй звънци и сирени.
— Изпитателна зала? — обърна се полугласно кендерът към Физбан, докато подтичваха след Гнош. — Какво ще рече това? Нали няма да го повредят?
— Не мисля. — Рошавите бели вежди на магьосника се събраха внушително над носа му. — Не забравяй, че Гюнтар е изпратил двама рицари да го охраняват.
— Тогава защо се тревожиш?
— Драконовите кълба са странни и много могъщи. Страхувам се — магьосникът говореше по-скоро на себе си, — че ще се опитат да използват нас!
— Но в книгата, която прочетох в Тарсис, пишеше, че те дават власт над драконите! — прошепна Тас. — Това не е ли добро? Искам да кажа, нали драконовите кълба не са зло?