Разкриване
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Георгиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Разкриване». Краткое содержание книги:
В редакцията на сиатълския вестник „Поуст Интелидженсър“ Кони Уолш вдигна поглед от екрана на компютъра и каза:
— Не се занасяй!
— Не се занасям — увери я Елинор Врийс, която стоеше до нея. — Спирам материала.
Тя хвърли разпечатката върху бюрото на Уолш.
— Но ти знаеш кой е източникът ми — възрази журналистката. — Знаеш също, че Джейк чу целия разговор. Записахме всичко, Елинор. До най-малките подробности.
— Знам.
— Е, като имаш предвид източника, как можеш да допуснеш, че фирмата ше ни съди? — попита Уолш. — Елинор, едвам се докопах до тази шибана история.
— Имаш някаква история. А вестникът и бездруго вече е изправен пред значителен риск.
— Вече? От какво?
— Материалът за господин Свински.
— Е. чак пък значителен! Не съм споменавала имена. Врийс извади ксероксно копие на статията. Беше отбелязала с жълт маркер няколко пасажа.
— Фирмата Х работела в областта на високите технологии в Сиатъл и току-що назначила жена на висока ръководна длъжност. Господин Свински бил неин подчинен. Бил повдигнал обвинение в сексуален тормоз. Съпругата на господин Свински била адвокатка, децата им били малки. Пишеш, че обвиненията му били неоснователни, че бил пияница и женкар. Според мен Сандърс може да твърди, че самоличността му е разкрита, и да заведе дело за клевета.
— Но това е рубрика с лични мнения.
— В нея се позоваваш на факти. И то със саркастичен и невероятно заядлив тон.
— Материалът изразява лично мнение. То е защитено от закона.
— Не вярвам да помогне в този случай. Тревожа се, че въобще го пуснах. Въпросът е в друго — не можем да твърдим, че не сме действали злонамерено, ако продължим с нови материали.
— Шубе те е — подхвърли Уолш.
— Ти пък много лесно оценяваш шубето на другите — отвърна Врийс. — Но да не се разправяме повече. Свалям материала и ще го обявя писмено с копия до теб, Мардж и Том Донейдио.
— Писна ми от адвокатчета. Ама че в свят живеем. Историята трябва да бъде разказана.
— Не дърпай дявола за опашката, Кони. Сериозно ти говоря. Недей.
Врийс се отдалечи.
Уолш запрелиства материала Беше работила цял следобед по окончателната редакция. Искаше да бъде съвсем точна. И сега държеше да публикува написаното. Нямаше търпение да се занимава с правни въпроси. Защитата на правата беше само удобна измислица. Защото, ако се позамислиш, правният подход е тесногръда и дребнава самозащита — именно той крепи структурата на властта. В крайна сметка и страхът обслужва структурата на властта. Страхът служи на облечените във власт мъже. И ако имаше нещо, в което Кони Уолш твърдо вярваше, че й е присъщо, то беше безстрашието.
Мина доста време, преди да вдигне телефонната слушалка и да набере един номер.
— Телевизия „Кей Ес И Ей“, добър ден.
— Госпожа Хенли, моля.
Джийн Хенли беше интелигентна млада репортерка в най-новата независима телевизионна станция в Сиатъл. Уолш бе прекарвала много вечери заедно с Хенли на разговор за проблемите на жените, работещи в овладените от мъже средства за масово осведомяване.
„Историята ще бъде огласена, повтори си Уолш. По един или друг начин, но ще бъде огласена“
Робърт Или нервно вдигна поглед към Сандърс.
— Какво искате? — попита той.
Беше млад, на не повече от двайсет и шест години, сприхав, с руси мустаци. Беше с вратовръзка и по риза. Работеше в една от преградените секции на счетоводството на „Диджи Ком“ в сградата Гоуър.
— Искам да поговорим за Мередит — каза Сандърс. Или беше един от тримата жители на Сиатъл в списъка.
— О, Господи! — простена Или и се огледа нервно. Адамовата му ябълка подскочи. — Нямам… нямам какво да кажа
— Просто искам да поговорим — повтори Сандърс.
— Не тук — отсече Или.
— Да отидем тогава в заседателната зала — предложи Сандърс.
Двамата тръгнаха към малката зала в дъното на коридора, но там се провеждаше някакво съвещание. Сандърс предложи да идат в бюфета в ъгъла до счетоводството, ала събеседникът му се опасяваше, че там няма да могат да говорят на спокойствие. С всяка изминала минута ставаше все по-нервен.
— Наистина нямам какво да ви кажа — непрекъснато мърмореше Или. — Няма нищо, наистина нищо.
Сандърс знаеше, че трябва веднага да намери тихо местенце, иначе Или ше се уплаши и ще избяга. Накрая отидоха в мъжката тоалетна — облицована с бели плочки, светеща от чистота. Или се облегна на една от мивките.
— Не зная защо държите да разговаряме. Нямам какво да ви кажа.
— В Кюпъртино шефка ви е била Мередит.
— И сте напуснали преди две години.
— Да.
— Защо?
— Вие как мислите? — внезапно избухна Или. Гласът му отекна сред фаянса. — Нали знаете защо, за Бога! Всички знаят. Тя ме побърка.