Воини в сянка (Специалните сили — поглед отвътре)
- Автор: Кланси Том, Стайнър Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лъчезар Бенатов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воини в сянка (Специалните сили — поглед отвътре)». Краткое содержание книги:
Подготвеността, издръжливостта и находчивостта на войника от специалните сили го правят адекватен в ситуации, в които традиционните оръжия и тактика са неприложими. Карл Стайнър е бил вторият главнокомандващ на СОКОМ, американското командване на специалните операции, което отговаря за готовността на всички части от сухопътните, военноморските и военновъздушните сили — „зелените барети“, „тюлените“ на военноморските сили, „рейнджърите“, силите за специални операции на ВВС, частите за психологически операции и други поделения за специални мисии.
Генерал Стайнър и Том Кланси проследяват заедно превръщането на специалните сили от малко ядро аутсайдери през 50-те години, преминали през виетнамския ад, до възродените специални сили в края на 80-те и началото на 90-те години и в новия век, като изпълнители на най-сложните мащабни, разнородни по характер мисии. Книгата предава информация от първа ръка и е част от съвременната военна история.
Така работеше системата за попълнения във Виетнам. Попълненията пристигаха индивидуално, а не като подразделения. В подразделенията войниците се опознават добре, преди да влязат в бой, и си изграждат взаимоотношения, основани на взаимно уважение, доверие и упование — взаимоотношения, които често траят цял живот. Сформирането на подразделението и преминаването на обучение в него преди участие в бойните действия е много по-ефективно във всяко отношение, отколкото системата за индивидуално попълнение.
Те стигнаха до ротата си на хълм 1338 и бяха включени в редовете й, докато се подготвяха отбранителните позиции за през нощта.
На другата сутрин, след доставката на крайно необходимите муниции, първият хеликоптер върна телата на един от двамата нови лейтенанти, един сержант и трима от войниците до мястото, на което бяха пристигнали преди около дванайсет часа. По време на първата бойна нощ те направиха върховната саможертва още преди да успеят да се запознаят с всички членове ма подразделенията си.
На другия ден, докато се прехвърляхме през хребета и надолу към долините от другата му страна, открихме някои удивителни неща: там имаше един въжен мост, дълъг поне четиристотин метра, построен под прикритието на зелената джунгла, така че не можеше да се забележи от въздуха. СВА го използваше за бързо прехвърляне на подкрепления в двете посоки между различните бойни позиции. Имаше и вкопан в земята болничен комплекс до поток в долината от другата страна на планината. Той беше толкова добре прикрит, че го открихме чак когато един войник от предното отделение пропадна в добре маскиран боен окоп. Претърсването на района разкри подземни командни пунктове и купчина човешки тела, достатъчно голяма за напълването на малък камион.
Разбрахме също, че СВА е понесла много повече загуби в сражението от осемдесетте души, които преброихме при завземането на хълм 1338.
Горе-долу по същото време се стигна до кулминацията на друга битка, която бе част от сражението за хълм 1338: на съседен хребет на около два километра на запад имаше добре окопана артилерийска позиция на СВА, която в продължение на няколко дни обстрелваше склада за муниции в Дак То, но засега без да го удари. По „изпукването“ преценихме, че това е 57-милиметрово безоткатно оръдие, добре скрито и защитено в пещера. Артилеристът даваше само около шест залпа дневно с очевидната надежда да не бъде разкрит.
Бе изпратен разузнавателен патрул в района, в който се смяташе, че е разположено оръдието, но той не откри позицията му. Поради някаква причина артилеристът не стреля, докато патрулът обикаляше наоколо. След това щабът на бригадата пое мисията за неутрализирането му; те насочиха 8-инчова гаубица и стреляха директно по позицията на оръдието — но нямаха по-голям късмет от разузнавателния патрул.
Оръдието продължи обстрела, но не всеки ден и по различно време в дните, в които стреляше, и после бързо се изтегляше обратно в пещерата преди нашия отговор.
След няколко дни такава игра на котка и мишка артилеристът накрая удари един бункер с муниции, пълен със 155-милиметрови снаряди — причинявайки експлозията на около 1 100 тона разнокалибрена муниция, включително 8-инчови и 175-милиметрови снаряди.
От позицията ми на високия 300 метра хребет това приличаше и се почувства като атомна експлозия с гъбовиден облак, издигащ се на 300 метра над нас.
Няколко секунди след взрива се обадих на приятеля ми от Лийвънуърт Мори Едмъндс, който все още беше оперативен офицер на бригадата, и го попитах:
— Мори, да не би току-що да ви хвърлиха атомна бомба? Оттук изглежда така.
— Не знам какво стана — отговори той, — но наоколо е пълно с неизбухнали 8-инчови и 175-милиметрови снаряди.
Експлозията беше толкова силна, че разруши много от бункерите. Разрушенията трябваше да се оправят в продължение на дни и бяха необходими няколко конвоя с муниции за попълване на запасите.
След битката за хълм 1338 все още се водеха много сражения в оперативния район на бригадата и моят батальон получи задачата да превземе хълм 660 близо до пресичането на границите на Лаос, Камбоджа и Виетнам. Ситуацията на това място също се оказа много комплицирана и ежедневно водехме сериозни битки до 27-ми декември, когато за пръв път нямаше престрелка с врага.
По това време някои от подразделенията с подкрепления, пристигнали в началото на битката, започнаха да се прехвърлят на други места в оперативния район на дивизията. Първа бригада с трите си батальона щеше сега да поеме отговорността за прочистващите операции, както и за гарантиране на сигурността на целия оперативен район Дак То.