Воини в сянка (Специалните сили — поглед отвътре)
- Автор: Кланси Том, Стайнър Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лъчезар Бенатов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воини в сянка (Специалните сили — поглед отвътре)». Краткое содержание книги:
Подготвеността, издръжливостта и находчивостта на войника от специалните сили го правят адекватен в ситуации, в които традиционните оръжия и тактика са неприложими. Карл Стайнър е бил вторият главнокомандващ на СОКОМ, американското командване на специалните операции, което отговаря за готовността на всички части от сухопътните, военноморските и военновъздушните сили — „зелените барети“, „тюлените“ на военноморските сили, „рейнджърите“, силите за специални операции на ВВС, частите за психологически операции и други поделения за специални мисии.
Генерал Стайнър и Том Кланси проследяват заедно превръщането на специалните сили от малко ядро аутсайдери през 50-те години, преминали през виетнамския ад, до възродените специални сили в края на 80-те и началото на 90-те години и в новия век, като изпълнители на най-сложните мащабни, разнородни по характер мисии. Книгата предава информация от първа ръка и е част от съвременната военна история.
По време на въздушните удари се оказа възможно Б-ротата да се вдигне и те успяха да се свържат със С-ротата. До падането на нощта и след стотици артилерийски залпове, минохвъргачен огън и още въздушни удари включително с напалм) двете роти напреднаха на триста метра в гората, неколцина войници от СВА бяха убити и позицията им бе прегазена, а нашите войски дадоха петнайсет до двайсет жертви. Двама пленени виетнамски войници съобщиха при разпит, че са от батальон на 2-ра дивизия на СВА. Дивизията им бе навлязла в района преди две-три седмици и сега заемаше околния хребет.
През нощта продължихме да защитаваме двете ни роти с близка артилерийска поддръжка, като същевременно бомбардирахме района по-навътре до хребета с въздушни удари и артилерийски огън. През цялата нощ бяхме обстрелвани от вражески минохвъргачен огън от хълм 1338, който се извисяваше над хребета. Това беше теренът, през който двете ни роти трябваше да напреднат на другата сутрин.
Преди настъплението на следващата сутрин, 29-ти октомври, беше решено да се изпрати разузнавателен патрул нагоре към хълм 1338, за да разбере дали е окупиран. Преди да измине и една трета от пътя нагоре, патрулът бе посрещнат от вражески огън, но успя да се оттегли и се върна, за да докладва, че огънят идва от вражеска позиция, изградена от концентрични и взаимно свързани линии от окопи.
Въз основа на това съобщение и контакта с врага от предишната вечер стана очевидно, че сме изправени пред по-голямо от батальон подразделение на СВА — може би полк. Цялата тази информация беше докладвана в дивизията заедно с преценката ни, че са необходими подкрепления: всичко говореше за подготовка за голяма битка.
Най-доброто, което батальонът ни можа да направи, бе да изпрати трета рота по този хребет, която да опита да стигне достатъчно далеч по него, за да защити самолетната писта (където трябваше да се приземят подкрепленията) от пряк вражески огън. Докато правехме това, можехме да опитаме да задържим силите на СВА на хълм 1338 под контрол чрез огън, докато започнеше голяма атака срещу тях.
Дивизията одобри нашата препоръка и на следващата сутрин, 30-ти октомври, третата рота — А-рота, беше пусната с хеликоптери на хребета. През деня, докато 3-ти и 12-ти батальон атакуваха хребета с две роти отпред, започнаха да пристигат предните части от нашата Първа бригада заедно с предните части от другите си два батальона. На другия ден двете роти, атакуващи по хребета, успяха да напреднат само два километра, въпреки помощта на продължаващите въздушни удари. Водиха се няколко много интензивни сражения и някои от тях — от много близко разстояние. (Един сержант спечели Кръст за храброст, когато използва пушка с двойни сачми, за да отбие атаката на отделение от СВА, нападащо директно командния пункт на ротата.)
Търсенето на мъртви войници от СВА разкри, че някои от тях носеха снимки на приятелки и манерки, взети от войници от 173-та въздушнопреносима бригада, убити в същия район през юни. Тези открития вбесиха нашите войници и засилиха решимостта им да накарат СВА да плати висока цена за убитите по-рано американци на същото това бойно поле.
В късния следобед пристигна щабът на Първа бригада и пое командването. На следващия ден друг батальон от Първа бригада, 3-ти батальон на 8-ма пехотна дивизия, също приближаваше позициите ни. Бяха изпратени и конвои с тежка артилерия (155-милиметрови и 8-инчови оръдия) от дивизията.
На 1-ви ноември 3-ти батальон беше изпратен още по-напред по хребета и малко на юг към хълм 837. Това ги постави непосредствено срещу маршрута за проникване, за който се предполагаше, че е блокиран от варелите с газ. По време на разполагането им врагът обстрелваше ЗК и неколцина войници бяха убити или ранени, включително батальонния командир. Независимо от това, поддръжката с въздушни удари и бойни хеликоптери позволи на целия батальон да стигне до новите си позиции преди настъпването на нощта. Тогава 3-ти батальон завърза тежко сражение под обсада, изолиран от подкрепления през следващите няколко дни. Те не можеха да получат подкрепления, нито да евакуират своите ранени и мъртви. Всеки хеликоптер, който приближаваше ЗК, беше или обстрелван, или свален.
През този период отбранителният им периметър бе пробиван на няколко пъти, не оставяйки съмнения за намерението на врага да унищожи целия батальон.
Накрая бяха пуснати в употреба „волтови дъги“ — полети на девет бомбардировача В–52, които хвърлят стотици тонове 220– и 340-килограмови бомби — и обсадата бе разкъсана. Това даде на батальона възможността да получи крайно необходимите подкрепления и да евакуира ранените и мъртвите си военнослужещи (мъртвите трябваше да бъдат превозвани в мрежи за товар, увиснали под хеликоптерите „Хюи“). От интензивността на това сражение стана ясно, че 3-ти батальон от 8-ма пехотна дивизия вероятно е изправен пред друго подразделение с размерите на полк от 2-ра дивизия на СВА. Фактически разузнаването съобщаваше, че цялата 2-ра дивизия на СВА може да е разположена в тези планини с цел превземане Дак То и по-нататъшно настъпление по пътя към Контум. Постигането на тази цел щеше да им осигури контрол над главните пътища през централните плата и възможност за пряк удар срещу Плейку. Оттам те щяха да контролират по-голямата част от централните плата.