Времето на близнаците
- Автор: Вайс Маргарет, Хикман Трейси
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станимир Йотов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Времето на близнаците». Краткое содержание книги:
Кризания — красивата и отдадена на Паладин свещенослужителка, се опитва да използва вярата си, за да го разубеди. Тя остава сляпа за мрачните му намерения. Постепенно той я оплита в своя коварен капан.
Предупреден за замисъла на Рейстлин, обезумелият Карамон се връща назад във времето в обречения град Истар, в дните преди Катаклизма. Там, заедно с кендера Тасълхоф, той ще се опита да спаси душата на своя брат-близнак.
— Царят-жрец знае ли това? — събра Денубис кураж да попита.
Игуменът въздъхна и този път свещеникът видя на гладкото му елфическо чело да се появява една малка бръчка на раздразнение.
— Царят-жрец има много по-неотложни неща, за които да се погрижи, Преподобни сине Денубис — отвърна той хладно. — Духовният ни водач е толкова добър, че болката от страданията на дори един-единствен човек би вгорчила дните му. Той не каза изрично човекът да бъде освободен и затова ние просто свалихме товара на това решение от плещите му.
Виждайки съмненията в измъченото лице на Денубис, Кварат се наведе напред и се втренчи в него с намръщено изражение.
— Много добре, Денубис. Щом държиш да научиш, ще ти кажа, че има някои много странни обстоятелства около откриването на младата жена. Не на последно място буди подозрение и факта, че в него, както разбрахме, има участие и Тъмния.
Денубис преглътна и се облегна на стола си. Стаята вече не му се струваше гореща. Той потръпна.
— Това е така — каза свещеникът злочесто, прокарвайки ръка над лицето си. — Той ме срещна…
— Зная! — отсече Кварат. — Той ми разказа. Младата жена ще остане тук при нас. Тя е Преподобна дъщеря. И носи медальона на Паладин. Освен това е малко объркана и замаяна, но това е в реда на нещата. Ние можем да я държим под око тук. Но предполагам разбираш колко е невъзможно да оставим един млад мъж просто да се скита накъдето му хрумне. В миналото нямаше да му мислят много и просто щяха да го хвърлят в затвора. Но ние не сме такива варвари. Ще му осигурим приличен дом и в същото време ще можем да го наблюдаваме.
„По думите на Кварат излиза, че да продадеш един човек в робство е акт на милосърдие, мислеше си Денубис объркан. И може би е така. Може би аз греша. Както казва игуменът, аз съм простоват човек.“ Той стана замаян от стола си. Богатите ястия, от които бе хапнал, тежаха в стомаха му като воденичен камък. Измънквайки някакво извинение на игумена си, той тръгна към вратата. Кварат също се изправи с помирителна усмивка на лицето.
— Посетете ме някой ден пак, Преподобни сине — рече той, заставайки на прага. — И не се страхувайте да задавате въпроси. Именно така ние се учим.
Денубис кимна вдървено и се забави преди да отговори:
— Аз… аз, в такъв случай имам още един въпрос — каза той колебливо. — Ти спомена Тъмния. Какво знаеш за него. Искам да кажа, защо той е тук? Този човек… ме плаши.
Лицето на Кварат стана сериозно, но въпросът като че ли не предизвика у него раздразнение. Може би изпитваше облекчение, че мислите на Денубис се бяха насочили в друга посока.
— Онзи, който познава донякъде пътищата на магьосниците — каза той, — знае, че те не са като нашите, нито като пътищата на боговете. Именно по тази причина Царят-жрец се видя принуден да избави Ансалон от тях, доколкото беше възможно. Сега те са наврени в единствената им останала Кула на върховно чародейство в далечната Уейритска гора. Скоро дори и тя може да изчезне с намаляването на членовете им, защото ние затворихме училищата им. Предполагам си чул за проклятието над Палантийската кула?
Денубис кимна мълчаливо.
— Това е ужасно произшествие! — каза Кварат намръщено. — И идва само да покаже как боговете са проклели тези чародеи, довеждайки един клет нещастник сред тях до такава лудост, че да се наниже сам на островърхите прътове на оградата. Така гневът на боговете се стовари върху тази Кула и ние се надяваме тя да остане затворена завинаги. Но за какво говорехме?
— За Фистандантилус — промърмори Денубис, съжалявайки, че е отворил дума. Сега искаше единствено да се прибере в стаята си и да си вземе прахчето за стомах.
Кварат повдигна пухкавите си вежди.
— Зная само, че той беше тук, когато аз дойдох преди около сто години. Той е стар, по-стар дори от мнозина от рода ми, защото малко са онези от моята раса, които си спомнят далечното време, когато името му не е било мълвено. В същото време той е човек и следователно използва магически изкуства, за да поддържа живота си. Как точно, не смея дори да си мисля. — Кварат се вгледа внимателно в Денубис. — Нали сега вече разбираш защо Царят-жрец го държи в двора си?
— Защото се бои от него? — попита Денубис невинно.
За миг развеселеното лице на Кварат застина като порцеланова маска. След това той се усмихна като родител, който обяснява нещо просто на глупавото си дете.