Времето на близнаците
- Автор: Вайс Маргарет, Хикман Трейси
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станимир Йотов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Времето на близнаците». Краткое содержание книги:
Кризания — красивата и отдадена на Паладин свещенослужителка, се опитва да използва вярата си, за да го разубеди. Тя остава сляпа за мрачните му намерения. Постепенно той я оплита в своя коварен капан.
Предупреден за замисъла на Рейстлин, обезумелият Карамон се връща назад във времето в обречения град Истар, в дните преди Катаклизма. Там, заедно с кендера Тасълхоф, той ще се опита да спаси душата на своя брат-близнак.
Кварат се усмихна деликатно. Слабото му елфическо лице с изящно изваяни черти като че ли беше направено от крехък порцелан и той винаги се усмихваше едва-едва, сякаш се боеше то да не се счупи.
— Много добре, щом десертите не те изкушават.
— Н-не, ни най-малко. Сладките неща… са ло-лоши за храносмилането…
— Тогава ела с мен, Преподобни сине. Отдавна не сме си говорили с теб. — Кварат хвана Денубис под ръка с небрежна фамилиарност, сякаш не бяха минали месеци, откакто свещеникът се беше виждал за последно с игумена си.
Първо Царят-жрец, а сега и Кварат. Денубис почувства някаква студена буца под лъжичката си. Докато игуменът го извеждаше от Залата за аудиенции, мелодичният глас на Царя-жрец се издигна високо, предизвиквайки Денубис да се извърне назад, за да се порадва още миг на чудната светлина. Сетне въздъхна и погледна отново напред, но в този момент срещна очите на мага с черната мантия. Фистандантилус се усмихна и му кимна. За пореден път Денубис потръпна и бързо излезе с Кварат от Залата за аудиенции.
Двамата свещеници вървяха по пищно украсените коридори, докато стигнаха до едно по-малко помещение, обитавано от самия Кварат. Това беше една чудесно подредена стая, но Денубис беше твърде неспокоен, за да забележи подробностите.
— Моля те, седни, Денубис. Сега, когато вече сме сами и сме се разположили удобно, мога да се обръщам към теб по име.
Денубис не беше много сигурен дали му е удобно, но наистина бяха сами. Той седна на края на предложения му от Кварат стол и прие малката чашка с ободрително питие, но не отпи от нея нито глътка. Чакаше. Известно време Кварат говореше за незначителни дреболии, разпитваше Денубис за работата му (той превеждаше пасажи от Дисковете на Мишакал на родния си соламнийски) и за разни други неща, от които очевидно не се интересуваше ни най-малко.
После игуменът направи кратка пауза и поде нехайно:
— Днес дочух въпросите ти към Царя-жрец.
Денубис остави чашата с напитката на масата с разтреперана ръка, едва успявайки да не я разлее.
— Аз… аз… просто се тревожех… за… за младия мъж. Те… го арестуваха по грешка — заекна той леко.
Кварат кимна със сериозно изражение.
— Съвсем правилно. И много уместно. Писано е, че ние трябва да се грижим за ближните си на този свят. Така и подобава, Денубис и аз със сигурност ще отбележа това в годишния си доклад.
— Благодаря ти, Преподобни сине — промърмори Денубис, без да знае какво друго да каже.
Кварат не продума нищо повече и се зае да изучава събеседника си с наклонените си елфически очи.
Денубис попи лице с ръкава на мантията си. В стаята беше невероятно горещо. Елфите имаха толкова рядка кръв.
— Не искаше ли тогава да кажеш и нещо друго? — попита накрая Кварат благо.
Денубис си пое дълбоко въздух.
— Господарю — поде той настойчиво, — какво ще стане с младия мъж? Ще бъде ли освободен? А кендера? — Изведнъж го обзе някакво въодушевление. — Мислех си, че мога да им помогна, да ги напътствам, докато намерят отново пътя на доброто. Понеже младият мъж е невинен…
— Кой от нас наистина е невинен? — повтори Кварат въпроса на Царя-жрец и се загледа в тавана, сякаш очакваше самите богове да напишат там отговора.
— Убеден съм, че това е един много добър въпрос — каза Денубис смирено — и няма съмнение, че заслужава да бъде обсъждан и дискутиран, но този мъж очевидно е невинен или поне толкова невинен, колкото може да се очаква от един човек… — Той замълча, леко смутен.
Кварат се усмихна тъжно.
— Аха, ето виждаш ли? — рече игуменът и разпери ръце, втренчвайки се в свещеника. — Вълкът козината си мени, ала нрава не.
Сетне Кварат се облегна на стола си и отново се загледа в тавана.
— Утре двамата ще бъдат продадени на пазара за роби.
Денубис се изправи наполовина от стола си.
— Какво? Но, господарю…
Кварат моментално отмести поглед към подчинения си и го накара да замръзне на място.
— Отново въпроси? За втори път днес?
— Но… той е невинен! — успя само да каже Денубис.
Кварат се усмихна отново, този път уморено и снизходително.
— Ти си добър човек, Денубис. Добър човек и добър свещеник. Малко простоват може би, но добър. Не ни беше лесно да вземем това решение. Ние разпитахме младия мъж. Разказът му за това откъде идва и какво прави в Истар звучеше най-меко казано объркано. И да няма вина за раните на момичето, той несъмнено е извършил други престъпления, които разкъсват душата му. Това е изписано дори на лицето му. Лишен е от всякакви средства да се издържа — никакви пари не бяха намерени у него. Този човек е скитник и най-вероятно ще стане крадец, ако бъде оставен да се оправя сам. Ние му правим услуга, осигурявайки му господар, който да се грижи за него. След време той може да спечели свободата си, а и да се надяваме, че душата му ще се пречисти от товара на греха. А що се отнася до кендера — Кварат махна пренебрежително с ръка.