Времето на близнаците
- Автор: Вайс Маргарет, Хикман Трейси
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станимир Йотов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Времето на близнаците». Краткое содержание книги:
Кризания — красивата и отдадена на Паладин свещенослужителка, се опитва да използва вярата си, за да го разубеди. Тя остава сляпа за мрачните му намерения. Постепенно той я оплита в своя коварен капан.
Предупреден за замисъла на Рейстлин, обезумелият Карамон се връща назад във времето в обречения град Истар, в дните преди Катаклизма. Там, заедно с кендера Тасълхоф, той ще се опита да спаси душата на своя брат-близнак.
— Побързай — изръмжа той на тъмничаря. — Пазарът отваря по обяд, а ми трябва време да измия хората от тази партида и да ги приведа в приличен вид.
— Сигурно се е счупил — промърмори под нос тъмничарят.
— О, не, не е счупен — каза Тас услужливо. — Всъщност си мисля, че вашият ключ би паснал чудесно в ключалката, ако не му пречеше моят шперц.
Тъмничарят извади бавно ключовете и вдигна глава, за да хвърли унищожителен поглед на кендера.
— Случи се нещо крайно необичайно — продължи Тас. — Нали разбирате, по едно време вчера през нощта ми стана страшно скучно, Карамон заспа много рано, а вие пък бяхте отнесли всичките ми неща и тогава именно открих, че сте пропуснали да намерите шперца ми, който държа в чорапа си. После реших да отворя тази врата, просто за да поддържам форма, така да се каже и да видя какви затвори строите тук. И между другото, оказа се, че сте направили чудесен затвор — каза кендерът тържествено. — Един от най-хубавите, в които някога съм бил… ъъъ… искам да кажа един от най-хубавите, които някога съм виждал. А, пропуснах да ви кажа, че името ми е Тасълхоф Кракундел. — Тас пъхна малката си ръка между решетките, в случай че някой от двамата искаше да се ръкува с него. Те обаче не пожелаха. — И съм от Утеха. Както и приятелят ми. Може да се каже, че двамата с него сме тук на една мисия… А, да — ключалката. Е, не е необходимо да се блещите така срещу мен, защото вината не беше моя. Всъщност вашата глупава ключалка счупи шперца ми! А той беше един от най-добрите, които съм имал. От татко ми е — каза кендерът тъжно. — Даде ми го, когато навърших пълнолетие. И наистина си мисля — добави Тас строго, — че можехте поне да ми се извините.
Като чу това, тъмничарят издаде звук, нещо средно между изсумтяване и експлозия. Сетне раздрънка ключовете под носа на кендера, смотолеви нещо несвързано от рода на това, че „щял да изгние в тази килия“ и понечи да се отдалечи нататък, но мъжът с наметката от меча кожа го спря и го сграбчи за дрехите.
— Не бързай толкова. Този вътре ми трябва.
— Зная, зная — прохленчи тъмничарят с тънък глас, — но ще трябва да почакаш ключаря…
— Невъзможно. Заповедите ми са да го изкарам на пазара още днес.
— Е, тогава си намери начин да ги изкараш оттам — присмя му се тъмничарят. — Дай на кендера друг шперц. А сега искаш ли другите или не?
Той тръгна полюшвайки се надолу, оставяйки мъжа с мечата кожа загледан мрачно във вратата.
— Нали знаеш откъде идват заповедите ми — попита той със заплашителни нотки в гласа.
— Моите заповеди идват от същото място — отвърна тъмничарят през кокалестото си рамо — и ако не им харесва това положение, могат да дойдат тук и да се помолят на вратата да се отвори. А ако и това не помогне, ще има се наложи да изчакат ключаря, също както и ти.
— Ще ни пуснете ли навън? — попита Тас нетърпеливо. — Ако имате такова намерение, ние бихме могли да помогнем… — След това през ума му прелетя една неочаквана мисъл. — Нали няма да ни екзекутирате? Защото в този случай сигурно ще предпочетем да изчакаме ключаря…
— Да ви екзекутираме! — изръмжа мъжът с мечата кожа. — В Истар не е имало екзекуция от десет години. Църквата забрани това наказание.
— Да бе, бързата и чиста смърт беше твърде голямо благодеяние за един човек — разкикоти се тъмничарят, който отново се беше извърнал към вратата. — И за каква помощ говореше ти, малко зверче?
— Е — запъна се Тас, — щом няма да ни екзекутирате, какво смятате да правите с нас тогава? Предполагам, че няма просто да ни пуснете да си ходим? Ние сме невинни в края на краищата. Мисълта ми е, че ние не…
— Аз няма да правя нищо с теб — отвърна мъжът с мечата кожа саркастично. — Нужен ми е приятеля ти. А за другото си прав — те няма да го пуснат да си върви.
— Бърза и чиста смърт — измънка под нос старият тъмничар и се ухили с беззъбата си уста. — И винаги се събираше голяма тълпа да зяпа. Човек започваше да се чувства някак важен и точно това ми рече и Хари Снагъл, докато го водеха към бесилката. Той се надяваше да се съберат много хора и точно така стана. Хари чак се просълзи. „Всички тези хора, ми каза той, са се лишили от празника си, за да дойдат тук и да ме изпратят.“ Истински джентълмен до последния миг.
— Той отива на търг! — рече мъжът с мечата кожа високо, без да обръща внимание на тъмничаря.
— Бърза и чиста смърт — повтаряше все така старият пазач и клатеше глава.
— Е — поде Тас колебливо, — не съм съвсем сигурен какво означава това, но ако наистина се каниш да ни извадиш оттук, Карамон навярно може да помогне.
Кендерът изчезна от прозорчето и двамата мъже пред вратата го чуха да вика: