Последната битка
- Автор: Эддингс Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Василева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последната битка». Краткое содержание книги:
— Не играеш много честно, Се’недра.
— Да, ваше величество — съгласи се тя. — Какво накара вас и Таур Ургас да забравите старата си вражда и да се съюзите срещу нас?
Искаше да покаже, че и тя умее да задава изненадващи въпроси.
— Между нас нямаше съюз, когато ви нападнахме, принцесо — отвърна той. — Аз просто отвръщах на Таур Ургас.
— Не ви разбирам.
— Докато той си оставаше в Рак Госка, за мен беше напълно достатъчно да стоя в Тул Зелик, но когато той започна поход на север, аз трябваше да реагирам. Земята на тулите има твърде голямо стратегическо значение, за да позволя да бъде окупирана от враждебна сила.
— И сега какво, Закат? — дръзко попита Се’недра. — Таур Ургас е мъртъв. Накъде ще се обърнете, за да търсите нов враг?
Усмивката му беше ледена.
— Колко малко ни познаваш, Се’недра. Таур Ургас беше олицетворение на фанатизма на мургите. Ктучик е мъртъв, Таур Ургас е мъртъв, но Мурго живее, както ще живее Малореа, след като аз умра. Нашата вражда датира от векове. Най-после един малореански император има възможност да превземе Мурго завинаги и да се превърне във владетел на Ангарак.
— Всичко е заради властта, така ли?
— А за какво друго да е? — тъжно възкликна той. — Когато бях много млад, си мислех, че може би има и нещо друго, но животът доказа, че не съм бил прав.
За миг лицето му се сви болезнено и той въздъхна.
— След време и ти ще откриеш тази истина. Твоят Белгарион ще става все по-студен с годините, а задоволството от властта ще го обзема все повече. Когато го завладее напълно и му остане само любовта към властта, двамата с него неминуемо ще тръгнем един срещу друг. Няма да го нападам, докато не завърши обучението му. Не мога да изпитам удовлетворение от победата над човек, който не е схванал напълно действителността. Когато всичките му илюзии се изпарят и му остане само любовта към властта, тогава ще стане достоен противник.
Той й хвърли хладен поглед и добави:
— Мисля, че отнех прекалено много време от почивката ти, принцесо. Върви да спиш и сънувай любов и други измислици. Мечтите ти ще увехнат твърде скоро, така че им се радвай, докато можеш.
Рано на другата сутрин Се’недра влезе в шатрата на Поулгара. Вълшебницата все още се възстановяваше от борбата с кролимите в Тул Марду.
— Той е умопобъркан като Таур Ургас — каза Се’недра. — Идеята да стане владетел на Ангарак го е обзела да такава степен, че дори не обръща внимание на това, което правим.
— Това може би ще се промени, когато Анхег започне да потопява корабите с войската му — отвърна Поулгара. — В момента не можем да направим нищо, така че го изслушвай и бъди учтива с него.
— Мислиш ли, че трябва да се опитаме да избягаме?
— Не.
Се’недра я изгледа изненадано.
— Това, което става, трябва да стане. Явно има някаква причина ние четиримата — ти, Дурник, Задача и аз да отидем в Малореа. Нека не се месим в хода на събитията.
— Ти знаеше ли, че това ще се случи?
Поулгара се усмихна уморено.
— Знаех, че отиваме там. Не знаех как точно. Закат не ни пречи, така че не го предизвиквай.
Се’недра въздъхна примирено и отговори:
— Както кажеш, лейди Поулгара.
Същия ден до император Закат достигнаха първите донесения за действията на крал Анхег в Източно море. Се’недра присъстваше на връчването им и изпита скрито задоволство, когато този човек с непоклатимо спокойствие за първи път показа признаци на раздразнение.
— Сигурен ли си в това? — попита той треперещия пратеник и вдигна пергамента.
— Аз само донесох свитъка, велики господарю.
Пратеникът се разтрепери още по-силно и сякаш се смали пред гнева на императора.
— Беше ли в Тул Зелик, когато пристигнаха корабите?
— Имаше само един кораб, велики господарю.
— Един от петдесет? — попита недоверчиво Закат. — Нямаше ли и други да идват покрай брега?
— Моряците казаха, че няма, ваше императорско величество.
— Що за варварин е този Анхег от Черек? — възкликна Закат към Се’недра. — Всеки от тези кораби имаше на борда си по двеста души.
— Крал Анхег е алорн, ваше величество — хладно отвърна тя. — Те са непредсказуеми.
С огромно усилие на волята си Закат се овладя.
— Разбирам — каза той след известен размисъл. — Това е бил вашият план от самото начало, нали така, принцесо? Нападението срещу Тул Марду е било само хитрина.