Близнаците Бонита
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Близнаците Бонита». Краткое содержание книги:
Кроукър е решен твърдо да спаси племенницата си. Той започва разследване, което го отвежда до истински лабиринт на престъпността, изграден и ръководен от тайнствените близнаци Бонита…
— А тя излизаше ли с друг?
На лицето й се изписа загрижено изражение.
— Май да… Поне аз мисля така… — От устата й излетя въздишка: — Често се карахме по тоя въпрос, тя упорито отричаше, но…
Кроукър застина на мястото си с протегната длан. Червеното топче очевидно й въздействаше и той го остави пред погледа й.
— Но?
— Всеки си има копчета, знаеш… От онези, които, а си ги пипнал — а са предизвикали едно голямо бум! За Рейчъл такова копче беше въпросът, дали се вижда с някой друг… — Гидиън събра длани, сякаш беше решила да отправи молитва към Господа: — Вече ти казах — тя лесно се привързва… И това важи не само за наркотиците.
— А за какво още?
— За секса… — отвърна Гидиън и бавно поклати глава: — За мен сексът винаги е бил нещо праволинейно — онова, което е програмирала Майката природа… Но за Рейчъл… — Ръцете й безпомощно се разпериха: — Не знам, за нея всичко беше някак объркано… Удоволствието идваше само ако се придружава от чувство за вина…
— Коя роля предпочита тя? — попита той и механично прехвърли червеното топче между пръстите си: — Доминираща, или подчинена?
— Не знам. Поне с мен няма предпочитания… Разменяме си ги според настроението… — Ръката й се повдигна да отметне кичур руса коса от челото.
— Имаш ли представа с кого се е срещала?
— Тц…
— Очевидно е намерила някого, с когото играе садо-мазо…
— И аз мисля така.
— Мъж или жена?
— Според мен мъж. Сигурна съм…
— Някакви идеи кой е той?
— Тц.
Кроукър продължи да прехвърля топчето между пръстите си.
— Не може да не си забелязала нещо. Хората винаги се издават, дори това да е несъзнателно…
— В нейния случай човек трябва да е ясновидец — въздъхна Гидиън. — Доколкото съм осведомена, единственият мъж, с когото Рейчъл се вижда, е Роналд… Как му беше името… Докторът й…
— Стански?
— Да, точно той.
— Това ми е известно. От майка й знам, че преди пет-шест месеца е била на контролен преглед… Но ти не си била непрекъснато с нея, нали? Ти имаш трупа, вероятно пътувате… По време на отсъствията ти Рейчъл би могла да се среща с когото пожелае…
Напрежението на Гидиън беше толкова осезаемо, сякаш се излъчваше директно от тялото й.
— Какво има?
— Може би нищо — отвърна момичето и замислено попила кабарите върху колана си. — Но майката на Рейчъл греши, като смята, че визитата при доктора е била само една…
— Защо?
— Защото бяха поне пет-шест, ако не и повече…
— Причина?
— Безсъние, проблеми с периода, възпаление на гърлото, анемия… — Забеляза изражението на лицето му и побърза да добави: — Но едва ли е имало нещо повече…
— Откъде знаеш?
— Знам, защото аз я карах дотам.
— Чакай малко — вдигна ръка Кроукър. — Защо е трябвало да я караш? Кабинетът на Стански е в Палм Бийч, недалеч от дома й. Би могла да отиде дотам дори с колелото си…
— Значи не е същият Стански. Този, при който я водех, има клиника в Маргейт…
Маргейт! Там, където е Агенцията за коли под наем „Голд Коуст“!
Главата му забуча. Сякаш в мозъка му влезе в действие невидим, но мощен мотор. Пръстите му провесиха гуменото топче за вървите.
— Питам се дали доктор Роналд Стански знае за какво служат подобни атрибути! — процеди през стиснати зъби той.
Гидиън протегна ръка, докосна меката гума и добави:
— А аз се питам дали проклетото топче не е негово!
Кроукър я изпрати до клуба и се върна в колата.
— Искам да видя Рейчъл — каза Гидиън, преди да се разделят. — Но когато Мати я няма. Рейчъл не искаше майка й да знае за нас…
— Не се тревожи, тя ще те вземе за обикновена приятелка…
— Няма. Аз не съм обикновена приятелка и не искам да лъжа.
Той вече я беше опознал достатъчно, за да повярва на твърдението й. По тази причина побърза да й съобщи часовете, през които Мати обикновено не е в болницата.
Завъртя контактния ключ и форсира мотора. Кой знае защо изпита задоволство от факта, че Рейчъл е близка именно с това странно създание, наречено Гидиън. Изскочи на Уошингтън Авеню току пред огромен тир с прицеп и надута сирена, който нямаше предимство, но явно разчиташе на внушителните си размери. „Я, майната ти“ — рече си Кроукър и настъпи газта. Тюркоазнозелената машина се стрелна напред, а никелираната решетка на мастодонта сякаш искаше да изпълни докрай огледалото за обратно виждане. Смаян от това нахалство, водачът на тира натисна спирачките и тъндърбърдът профуча напред.
Усети, че е следен малко след като направи ляв завой по Десета улица. Колата беше бяло БМВ със силно затъмнени стъкла. За да се увери, рязко свърна по Пенсилвания и правеният по поръчка мотор победоносно изрева. Миг по-късно иззад ъгъла изскочи бялото БМВ, разклати се и започна да се ускорява.