Близнаците Бонита
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Близнаците Бонита». Краткое содержание книги:
Кроукър е решен твърдо да спаси племенницата си. Той започва разследване, което го отвежда до истински лабиринт на престъпността, изграден и ръководен от тайнствените близнаци Бонита…
Кроукър се втренчи в камъните, замаян от тяхната сила. Неохотно си даде сметка, че благодарение на тези камъни Антонио е напълно недосегаем, поне за момента. Доказателство за това бяха както предупрежденията на Естрела Лайес, така и магическият камък, който беше получил от Бени.
Отпусна се назад и прогони напрежението от тялото си.
— Знам, че ти е трудно да кротуваш — кимна Антонио. Сякаш беше доволен от успешния опит на Кроукър да се овладее.
— Защо ме спаси? — попита го равнодушно въпреки болката.
— Защото те харесвам — сви рамене близнакът и леко се плъзна напред.
— Вече втори пъти го правиш — промърмори Кроукър и направи опит да разпусне свитите си мускули. Стори го бавно, без резки движения. — Брат ти искаше да ме убие…
— Никой не може да предположи какво иска Хектор, senor…
— А какво искаш ти? Защо уби Соня?
Антонио не отговори. Кехлибарените му очи го оглеждаха с невъзмутимостта на лаборант, на когото предстои рутинна дисекция.
— Защо се появи в къщата й, представяйки се за Карлито? — зададе нов въпрос Кроукър.
— Исках да те опозная лично, senor — отвърна близнакът и се закова на място. Едва сега Лю си даде сметка, че сянката, която беше последвал сред строителните материали, е била неговата. — Дори нещо повече — да се сближа с теб…
— За да ме излъжеш, така ли? — присви очи Кроукър. — Какви бяха тези дрънканици за Карлито и Роза?
Кехлибарените очи потъмняха. Преди много години Кроукър беше ходил на лов за тигри дълбоко в джунглите на Югоизточна Азия. Големите и безшумни хищници бяха надарени с огромна сила, истински машини за убиване. Но не силата и котешката пъргавина ги правеха изключително опасни, а тяхната абсолютна непредвидимост. Дори най-опитният ловец не знаеше какво възнамерява да направи звярът, кога ще се извърне и ще разпори корема на преследвача си със светкавично движение на лапата, въоръжена със страховити нокти… Застинал напълно неподвижно на мястото си, осветяван от алено-жълтата мигаща светлина на предупредителните фенери, Антонио приличаше именно на такава котка: гъвкав, бърз, надарен с огромна сила. И непредвидим…
— Други хора са те лъгали, senor — промърмори. — Всичко, което ти казах за Карлито, е истина. Той работеше за нас, точно както ти го описах… Действително даваме пълна свобода на действие на хората, които работят за нас. В замяна искаме само едно — да печелим. Тези хора водят охолен живот, те са недосегаеми… На даден етап наистина стават нещо като полубогове…
— А Карлито?
— Беше точно такъв, какъвто го описах: мъж със силна воля, гъвкав и жизнен. Играч с голямо И… За съжаление беше, как да кажа… прекалено самостоятелен…
— И по тази причина го убихте, така ли?
— До голяма степен той сам си беше виновен, senor… Беше наясно с правилата. В това отношение ние сме напълно откровени със своите служители. Всеки от тях знае, че предателството се наказва…
На устните му се появи познатата зловеща усмивка и Кроукър се скова от ужас.
— Вече разбираш какво съм аз, senor — изръмжа близнакът. — Основната цел в живота ми е да вкарвам хората в грях… А след това да ги наказвам…
Това беше нещо като признание, нещо като стремеж да разкрие загадъчната си душа.
— Бил ли си влюбен в Роза, сестрата на Бени? Помолил ли си я да се омъжи за теб? И защо си я убил, ако всичко това е истина?
— Истина е, senor. До последната дума.
— Нима човек като теб може да обича? — объркано го погледна. — Всеки, до когото се докоснеш, бързо се превръща в труп…
— Не всеки — облиза устни Антонио. — Но, общо взето, си прав… Повечето хора, попаднали в моята орбита, са… хм… слаби… Хората са грешни, senor. Грехът е част от тяхната същност…
— А ти ги наказваш, така ли? — Кроукър се размърда, лицето му се смръщи. Нямаше дори сантиметър от тялото му, който да не го боли.
— Аз бях Бог в Асунсион… При мен идваха безнадеждно болни хора и се оставяха в ръцете ми… И аз ги лекувах.
Специалните познания, които им беше предал дядото на Бени. Част от тях беше и този особен хипнотизиращ поглед, който винаги те улавя неподготвен.
— Какво направи на онзи, който искаше да ме убие? — вдигна глава Кроукър.
Антонио се усмихна и протегна ръка. В нея имаше тъмнозелен камък.
— Тъмните камъни знаят — кимна Кроукър. — Това каза в микробуса… Хета-И, нали?
Усмивката се стопи, камъкът изчезна.
— Кой ти е говорил за Хета-И? — изръмжа близнакът. — Какво знаеш ти? Ще ти дам един приятелски съвет, senor… Забрави за всичко това!
— Ние не сме приятели, Антонио.
Онзи се надигна, величествен като див звяр.