Близнаците Бонита
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Близнаците Бонита». Краткое содержание книги:
Кроукър е решен твърдо да спаси племенницата си. Той започва разследване, което го отвежда до истински лабиринт на престъпността, изграден и ръководен от тайнствените близнаци Бонита…
— Вярно е…
Пръстите й механично разместиха касетите, от устата й излетя тиха въздишка:
— Май и двамата принадлежим на Рейчъл, а?
„Значи и тя е усетила животинското желание за защита на периметъра“ — рече си Кроукър.
— Тогава защо се опита да избягаш?
— „Здравата си загазила, приятелко.“ — Кроукър беше имитиран изненадващо сполучливо. — Видях лицето ти и разбрах, че в рамките на една секунда съм обвинена и осъдена… В онзи миг ти не беше готов да чуеш какво ще ти кажа…
Той не отговори, просто защото странното същество до него беше абсолютно право. Действително беше готов да й отправи всички обвинения на света. За среднощните забежки, за кокаина и стимулаторите, за извратения секс… Пръстите му механично опипаха червеното гумено топче с копринени шнурове, което лежеше в джоба му. Да, права бе… Дълбоко в себе си той беше убеден, че именно Гидиън е виновна за покварата на Рейчъл.
— Допуснах грешка — каза той. — Извинявай, няма да се повтори…
— Кой знае? — проточи тя, но в гласа й се долови помирение, примесено с любопитство.
Наведе се напред и притисна дясното си око с палец и показалец. После повтори операцията и с лявото. Когато главата й зае нормално положение, Кроукър видя котешките очи в шепата й. Оказаха се, че това са оцветени контактни лещи. Истинският цвят на очите й беше яркосин. Докато пръстите й сръчно прибираха лещите в малко найлоново пликче, в тези нови очи се появи замислено изражение. Кроукър усети, че би дал много, за да разбере какво точно преминава през главата й в този миг.
— Прав си за дневника — промърмори след известно време Гидиън. — Рейчъл наистина си записва разни неща… Обърна ли внимание на торбичката в гардероба й?
— Да — кимна Кроукър. — Миришеше на люляк…
— Така мирише и дневникът й.
Крила го е в торбичката за сушени цветя, поклати глава Кроукър. Много подходящо скривалище, особено за момиче, което има тайни от майка си…
— Благодаря — промълви той.
— Вие възрастните сте странни хора — въздъхна Гидиън и върна касетките на мястото им. — Въобразявате си, че кожата ви се сбръчква и увисва като на закачалка само защото сте попили мъдростта на годините… — Извърна се към него и прикова поглед в очите му. — Ще ти дам малко храна за размисъл… Припадъкът на Рейчъл не се дължи на лошото качество на наркотиците. Сигурна съм в това, защото през цялата шибана нощ и аз се тъпчех с тях! Сто процента съм сигурна, разбираш ли?
Кроукър разбра, че час по-скоро трябва да поговори с Джени Марш. Защо Рейчъл е получила наркотично натравяне, а Гидиън не?
— Много ли се надрусахте в онази нощ? — тихо попита той.
— Доста…
— С какво по-точно?
От двете им страни фучаха коли, касетката с Нанси Синатра отдавна беше свършила, но не се сетиха да я сменят.
— В началото бяхме на трева… Изпушихме по две някъде около времето за вечеря. После отидохме в клуба и минахме на кокаин…
— Исусе! — неволно простена той и пръстите му се вкопчиха във волана.
— Сега си мисля, че не трябваше да го смесваме… — с леко притеснение промълви Гидиън.
— Жалко, че чак сега си го мислиш.
— Съжалявам — прошепна тя, затвори очи и облегна глава на седалката. — Не знаеш колко много съжалявам! — Изпод клепачите й проблесна издайническа влага: — Не искам да й се случи нищо лошо!…
— Вярвам ти — кимна Кроукър. Дамата на съседната седалка съвсем не беше от онези, които можеш да прегърнеш и утешиш. По тази причина той направи единственото възможно нещо: смени темата.
— В кой клуб бяхте?
Тя избърса очите си с юмрук.
— Кво?
— Питам в кой клуб бяхте онази нощ?
— В „Боунярд“, нагоре по Линкълн Роуд… Отпред е обикновено кафене, но отзад има специален салон, оборудван с онези измишльотини за виртуален секс, които се предлагат по Интернет… Рейчъл много си падаше по тях.
— А ти?
— Аз само изпълнявах желанията й — мрачно го изгледа тя.
Тези думи потънаха дълбоко в съзнанието му, като рибарска примамка в морската вода. Ръката му потъна в джоба и се появи обратно с гуменото топче. В отворената му длан то приличаше на дяволско око. Черните копринени ленти провиснаха надолу.
— Знаеш какво е това, нали?
— Да — кимна Гидиън. — Една от гадориите, които се използват при садо-мазо…
— Открих го в гардероба на Рейчъл — поясни той и в очите му се появи заплашителен блясък: — Да не би вие двете да…
— Тц — поклати глава момичето. — Аз не си падам по тия неща, ние двете също…
От изражението му личеше, че казва истината. Кроукър кимна, пое дълбоко дъх и зададе следващия си въпрос: