Нещо лично
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #19
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нещо лично». Краткое содержание книги:
Вероятността той да напусне дома си един час по-рано беше 84 процента.
Тоест след пет минути.
Погледнах картата.
— Ще тръгнат към Северния околовръстен — казах аз. — Това означава, че щом излязат, ще поемат наляво. А ние трябва да ги чакаме в другия край на улицата.
— Ще рискуваш ли да минеш покрай тях, или предпочиташ да заобиколим квартала? — попита Кейси Найс.
— Ненапразно взехме такси — отвърнах. — Можем да караме бавно и да оглеждаме номерата на къщите. Все едно че търсим непознат адрес. След това правим един кръг и спираме, сякаш чакаме клиент.
— Хората от този квартал си имат лични шофьори — отбеляза тя.
— Не всички — отвърнах. — Само героите на работническата класа.
Дадох леко на заден, а после завих и подкарах по уличката — точно като човек, който търси адрес. Бавно и спокойно, извърнал глава към страничното стъкло. Къщата на Чарли беше стара, но солидна, с хубави орнаменти. Строена по времето, когато трудът на зидарите е струвал по-евтино от тухлите. Предната градина отдавна я нямаше, заменена от дълга и извита алея за коли, започваща от едната порта и свършваща при другата. За настилка служеха големи каменни плочи между два реда бетонни кашпи и бетонни ангелчета — някои от тях с купи вода, вдигнати високо над главите. Целта им беше да поят птичките.
Подминах още две къщи, обърнах в пряката и зачаках.
* * *
Етикетът беше всичко. Десет часа означаваше точно десет. Следователно час по-рано означаваше девет. Входната врата на Чарли Уайт се отвори в осем и петдесет и девет и той излезе навън. Изглеждаше точно като на снимката. Седемдесет и седем годишен, набит, със заоблени рамене, оредяла сива коса, незапомнящо се лице и нос като картоф. Беше облечен с черен костюм и черна вратовръзка под черен шлифер. Зад него се появи един доста по-нисък старец, който би трябвало да е шофьорът. След него се изсипаха шестима доста по-млади мъже, всички с цивилни дрехи и бръснати глави, всички с подходящи за службата си габарити. Четирима се насочиха към ягуара, а останалите двама продължиха напред към ролс-ройса, озовавайки се директно зад Чарли, тъй като шофьорът беше избързал, за да му отвори вратата.
Един доста странен акт, защото вратата беше от онези, които наричаха самоубийствени — тоест отваряше се на обратно, с дръжката в предния край, монтирана под конец с тази на шофьорската врата. Поради факта, че Чарли се приближаваше изотзад, той трябваше да подмине шофьора и да се отдръпне встрани, докато му бъде отворено, а след това да направи крачка в обратна посока, за да седне в колата. В крайна сметка се справиха сравнително добре, явно благодарение на дългогодишния си опит. Чарли седна, шофьорът затвори вратата след него и отвори своята, която беше нормална. Докато се настаняваше зад волана, двамата охранители също заеха местата си, съответно на предната и задната седалка.
Портата се отвори точно в девет.
46
Бях принуден да се придържам към две важни предположения. Първото от тях беше, че дребното старче в ролс-ройса се мисли за нещо като творец. Може би професионален шофьор в продължение на десетилетия, старо куче, което умее да се нагажда към всякакви обстоятелства, независимо дали става въпрос за бързо измъкване след банков обир или за ролята на безмълвен като паметник верен служител, обслужващ големия бос. Но при всички случаи човек, който охотно задоволява приумиците на своя господар, особено прецизен при изпълнението на специалните задачи. По тази причина очаквах, че той ще докосне газта в момента, в който портата се отвори до определена позиция — достатъчно широка, за да пропусне лимузината на сантиметри от стената, — но едновременно с това бързо, плавно и величествено, както се полага на един ролс-ройс. Сякаш техническата му сръчност бе израз на почит и преклонение пред хронологическата прецизност, на която държеше шефът му.
Всичко това предполагаше, че аз трябва да отгатна кога точно ще докосне педала, за да натисна своя три секунди по-рано, тъй като все още бях на улицата и имах разстояние за преодоляване. Не можех да си позволя нито да го измина прекалено рано, нито да се забавя. Избрах нещо средно между двете, както би постъпил всеки шофьор на такси, който прави едно-две рутинни движения, преди да оцени реалната обстановка. Записва си нещо или просто прибира писалката си. Ролс-ройсът се раздвижи в момента, в който портата се отвори на около две трети. Плавно и бавно, резултат на скромно и безшумно ускорение, сякаш шофьорът беше решил да напусне алеята и да поеме по улицата с едно равномерно натискане на газта.