Нещо лично
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #19
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нещо лично». Краткое содержание книги:
— Трябва да си купя много остър нож — заявих аз на Найс.
— Добре — съгласи се тя.
Отминахме единайсет преки по „Пикадили“, извървяхме Бонд Стрийт по цялата й дължина и видяхме купища ножове. Някои от тях бяха от сребро и служеха за ядене на риба, други имаха красиви седефени дръжки и основното им предназначение беше да почистват лули. Но никой от тях не ми вършеше работа. Докато не попаднахме на един страхотен магазин за сечива, претъпкан с назъбени ножове, повечето от които с дръжки от потъмняло дърво. Сред тях открих модел за рязане на линолеум с извито като на ятаган острие. Купих два, а към тях прибавих и ролка сребристо тиксо. Продавачът пусна трите ми покупки в кафява книжна торбичка, за която не ми взе пари.
После Найс обяви, че иска дрехи, и се насочихме към Оксфорд Стрийт, която се явяваше третата страна на квадрата, който описвахме. Там намерихме някакъв магазин за облекло и тя си избра дрехите. На вратата на пробната ми подаде якето си и каза:
— Няма нужда да проверяваш. Все още имам едно хапче.
Пет минути по-късно се появи в новите си одежди, облече якето и тръгнахме към изхода. Но по пътя видяхме ескалатор, който водеше към отдела за мъжко облекло. Забелязал лекото й кимване, аз се поколебах за миг, след което поех нагоре.
Поднових си всичко с изключение на панталона, защото нямаше моя номер. В замяна на това късото палто беше по-хубаво от арканзаското ми яке за голф. С по-големи джобове и повече място за глока. Въпреки това ми стана мъчно да захвърля якето, опръскано с мозъка на Хенкин и попило сълзите на Найс. Все едно че погребвах стар другар.
После прекосихме Гроувнър Скуеър, минахме покрай нашето посолство и се отправихме към задната част на хотела.
— Бас държа, че довечера Бенет ще ни предложи служебна кола — казах аз. — Ще се наложи да я приемем, но само за да я зарежем в някоя пряка.
— Защо?
— Не искам да ме следят.
— А ще го направят ли?
— Естествено. Нали трябва да си застраховат задниците? А и утре им предстои да представят доклад. В него най-вероятно ще пише, че съм се почесвал по главата през двайсет и два процента от времето.
— Защо са ти два ножа за линолеум? — попита тя.
— Единият е за теб.
— За какво?
— Вече споменах, че е дошло време да помислим за себе си. Което означава да пренебрегнем някои заповеди.
Тя не каза нищо.
— Това е най-добрата тактика — добавих. — Вършим си работата, но по свой начин.
— Добре — кимна тя.
— Следователно довечера ще оставим телефоните си у дома.
44
Бенет се върна в четири и нещо следобед. Подаде ни ключовете за воксхола и обясни, че е вкарал маршрута ни в навигацията. После добави, че трябва да спрем малко на запад от крайната дестинация, където ще прехванем ролс-ройса веднага след като бъде отрязан пътят на придружаваща кола. Имал чувството, че Чарли Уайт няма да я чака и няма да направи опит да се намеси по някакъв начин. Защото етикетът е важно нещо. Закъснението е акт на неучтивост и дори на неуважение. Затова трябва да пристигне в Ийлинг точно навреме. Тези неща са важни за лондонските гангстери.
Очакваха Чарли в къщата на сръбския главатар точно в десет вечерта, а вероятността той да напусне дома си един час по-рано беше 84 процента. Това би му осигурило двайсет минути в запас — в случай на задръствания или друго забавяне. Ако пристигнеше по-рано, щеше да спре на една пряка от къщата и да изчака. Това му било стар навик, особено когато ставало въпрос за важни срещи. Етикетът преди всичко. Десет нула-нула означава десет нула-нула. Но пътуването му на запад по Северния околовръстен път най-вероятно щеше да бъде безпроблемно, а това означаваше, че ще се появи на мястото на прехващането още преди девет и половина. Бенет каза, че неговият екип ще бъде там още в девет, в бойна готовност. Посъветва и нас да направим същото.
— Докъде стигна с моята информация за блиндираното стъкло? — попитах го аз.