Пророчеството на сестрите

35.

Дъждът плющи под нас, докато бързаме в нощта. Има прозорци, но няма смисъл да поглеждаме през тях. Вече опитах, ала навън е тъмно като в рог.

В началото се тревожа, че ще ми прилошее, задето толкова дълго време съм в купето, без да мога да гледам навън през прозорците, но сега клатенето и люшкането ме успокояват. Мисля си, че ако останем завинаги в този влак, ако се клатим и люлеем до края на света, всичко ще е наред. Не както беше преди, но може би също толкова приятно.

Усещам как нечия топла длан покрива моята. Вдигам поглед и срещам усмивката на Соня, развълнувана и в същото време загрижена. Не очаквах толкова лесно да я убедя да ме придружи.

Напъхала съм единствената си пътна чанта под седалката. Там съм сгънала роклите си, някои тоалетни принадлежности и ножа от стаята на Алис. Предварително съм изпратила останалия си багаж в Лондон. Леля Върджиния е уредила всичко и е уведомила прислугата, че пристигам. Както Бърчууд Милторп Хаус също принадлежи на фамилията ни от години. Там двете със Соня ще се чувстваме удобно и Соня ще ме обучи да използвам дарбата си по предназначение. В това време ще се свържем с Филип Рандал и ще потърсим останалите ключове. А междувременно аз ще стана по-силна, както в този свят, така и в Отвъдното, и ще мога да водя битката, защото ми е отредено мястото в самия й център.

Луиса ще се включи на по-късен етап, когато намери начин да си замине от „Уиклиф“, без да разочарова баща си в Италия, нито да възбуди подозрение у него. Сбогуването беше трудно. Ала на небето е написано, както и върху китките на ръцете ни, че пак ще се срещнем.

Соня стиска ръката ми и когато свеждам поглед, виждам медальона да блести, изпълнил белега на китката й. Така сме се споразумели. Не съм сигурна дали медальонът ще остане на китката й, или ще се върне при мен, както направи преди време. Надявам се само, че ще е на сигурно място, че силата на душата, на която е поверена грижата за него, няма да му позволи да се върне при мен. Соня не е Портата. Самаил няма да може да влезе през нея, ала тя ме предупреди, че Душите ще се опитат да я измамят, да я уплашат, да я тормозят по всякакъв начин, докато най-сетне успеят да се доберат до мен. Но що се отнася до Отвъдното, тя е по-силна от мен. Ако някой би могъл да ги държи настрана, ако някой би могъл да ми даде времето, от което се нуждая, за да се подготвя за приближаващата битка, това е Соня.