Художникът убиец

Ишърууд открехна вратата на дома си в Онзлоу Гардънс и изгледа неприязнено Габриел над веригата.

— Имаш ли представа колко е часът? — Той отвори. — Влизай, преди и двамата да пипнем пневмония.

Джулиан беше по пижама, с кожени чехли и копринен халат. Той въведе Габриел в хола и изчезна в кухнята. Върна се след малко с каничка кафе и две чаши.

— Надявам се, че пиеш черно кафе, защото се опасявам, че млякото в хладилника е купено по времето на Маргарет Тачър — мрачно изрече Ишърууд.

— И черното кафе е добре — кимна реставраторът.

— Е, скъпи Габриел, какво те води насам… — Той млъкна, за да погледне часовника си, и направи гримаса: — Боже, в два и четиридесет и пет сутринта!

— Ще загубиш Доминик.

— Предположих това, когато Ари Шамрон се промъкна в галерията ми като отровен облак. Закъде ще замине? За Ливан, Либия или Иран? Впрочем как е истинското й име?

Габриел отпи от кафето си и не отговори.

— Да ти призная, неприятно ми е, че ще си отиде. Тя е същински ангел. И нелоша секретарка, след като навлезе в нещата.

— Жаклин няма да се върне.

— Те никога не се връщат. Имам гениалната способност да прогонвам жените. Винаги е така.

Двамата замълчаха. После Габриел заговори за галерията:

— Чух, че си към края на преговорите си с Оливър Димбълби за продажбата й.

— Не можеш истински да преговаряш, когато си притиснат до стената. Трябва да раболепничиш, да се молиш.

— Не го прави.

— Не можеш да седиш тук и да ми казваш как да ръководя делата си! Нямаше да съм в тази безпътица, ако не бяхте ти и твоят приятел хер Хелер.

— Операцията може да приключи по-скоро от очакванията ни.

— И какво ме грее това? — избухна Ишърууд.

— Ще мога да се върна към работата си над картината на Вечелио — припомни му Габриел.

— Няма начин да свършиш навреме, за да спасиш кожата ми. Вече официално съм обявил фалит, затова преговарям с Оливър Димбълби.

— Той е некадърник, ще съсипе галерията ти.

— Честно казано, Габриел, толкова съм уморен, че не давам пет пари за това. Имам нужда от нещо по-силно от кафето. А ти?

Габриел поклати глава. Ишърууд се затътри към бюфета, взе една висока чаша, наля си един пръст джин и кимна към раницата:

— Какво имаш в нея?

— Застрахователна полица.

— Застраховка за какво?

— В случай че не бъда в състояние да завърша навреме работата си върху Вечелио. — Габриел подаде раницата на Джулиан. — Отвори я.

Ишърууд остави питието си и надникна в нея.

— Боже мой, Габриел! Колко са тук? — зяпна той.

— Сто хиляди.