Художникът убиец
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриель Аллон #1
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0561-1
- Переводчик: Иван Атанасов
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Художникът убиец». Краткое содержание книги:
Погълнат от спокойния, точен до педантизъм живот на художник реставратор, бившият израелски шпионин Габриел Алон се старае да забрави миналото. Но миналото няма да го остави, защото старият му шеф от Мосад — Ари Шамрон, ще направи и невъзможното, за да го привлече обратно в службите. Ще му предложи да се добере най-после до убиеца на сина си. След поредица терористични атентати в Европа Тарик е замислил убийството на световноизвестен политик на срещата на високо равнище във Вашингтон. Той може да бъде спрян само от Алон и неговата красива партньорка. Започва трескаво преследване, в което не се знае кой е ловецът и кой — дивечът. Художникът ще захвърли четката, за да отмъсти на убиеца на сина си.
„Безмилостен като хирургически скалпел…“
Жаклин отгърна на друга страница.
От уредбата съобщиха, че е време пасажерите да се качват. Жаклин имаше ужасно главоболие. Бръкна в дамската си чанта, извади шишенце с аспирин и изпи две таблетки с кафето. Огледа се за Габриел, но не го видя. „По дяволите, къде си? Кажи ми, че не си ме изоставил!“ Остави внимателно чашата си върху чинийката и върна шишенцето с аспирина в чантата си.
Тъкмо се канеше отново да започне да чете, когато една невероятно привлекателна жена с блестяща черна коса и големи кафяви очи се появи до масата й.
— Може ли да седна? — попита тя на френски.
— Заето е, чакам един мъж.
— Знам. Трябва да се срещнете с Люсиен Даво. Аз съм негова приятелка. — Жената се настани на стола и седна до нея. — Люсиен ме помоли да ви взема и да ви кача на самолета ви.
— Беше ми казано, че ще се срещна тук лично с него.
— Разбирам, но се опасявам, че има лека промяна в плана. — Тя се усмихна лъчезарно. Определено имаше чар на съблазнителка. — Няма от какво да се страхувате. Люсиен ме помоли да се грижа добре за вас.
Жаклин не знаеше какво да прави. Бяха нарушили уговорката. Имаше пълното право да си тръгне и да приключи с всичко това. Но тогава какво щеше да стане? Тарик щеше да се изплъзне и да продължи терористичната си дейност. Щяха да умрат още невинни евреи. Мирният процес беше застрашен от провал. А Габриел щеше да продължи да се обвинява за случилото се с Леа и сина му във Виена.
— Това не ми харесва, но ще дойда с вас — кимна Жаклин.
— Добре, защото току-що обявиха нашия полет.
Изправи се, взе куфара си и последва жената извън кафенето, която й обясни:
— Ще ви придружа през първия етап от пътуването ви. Люсиен ще се присъедини към вас по-късно.
— Къде отиваме?
— Ще разберете след минута.
— Тъй като ще пътуваме заедно, ще имате ли нещо против да ми кажете името си?
Жената отново се усмихна:
— Щом имате нужда от някакво име, можете да ме наричате Лейла.
Габриел стоеше в безмитния магазин на стотина крачки оттам, преструвайки се, че разглежда някакъв дезодорант, докато наблюдаваше седящата в кафенето Жаклин. Шамрон беше на борда на частния самолет на Бенджамин Стоун. Единственият, който им трябваше, бе Тарик.
Внезапно си даде сметка, че е развълнуван от перспективата най-сетне да види арабския терорист. Снимките в папката на Шамрон бяха безполезни, защото бяха твърде стари и неясни. За три от тях само се предполагаше, че са на Тарик. Истината бе, че никой в Службата не знаеше как изглежда той. Габриел щеше да е първият, който щеше да го види. Дали беше висок или нисък, красив или съвсем обикновен? Дали изглеждаше като безмилостен убиец? „Разбира се, че не — укори се Габриел. — Ще бъде някой, който не се различава от околните. Като мен. — После внезапно се запита: — Или пък аз съм като него?“
Когато привлекателната девойка с гарвановочерна коса седна на масата на Жаклин, Габриел за миг предположи, че това е просто една от онези ужасни случайности, които понякога провалят операциите. След това осъзна, че е част от играта на Тарик. Той бе оцелял през всичките тези години благодарение на своята непредсказуемост. Правеше планове и постоянно ги променяше — казваше различни неща на различните членове на организацията си. Никога не оставяше лявата ръка да знае какво прави дясната.
Двете жени станаха и тръгнаха. Габриел изчака за момент, после ги последва на безопасно разстояние. Почувства се обезкуражен. Играта едва бе започнала и Тарик вече бе взел преднина. Почуди се дали наистина е готов да води битка с човек като него. Беше твърде дълго извън играта. Може би реакциите му се бяха забавили, а инстинктът му за оцеляване бе изчезнал. Спомни си за нощта, в която бе поставил бръмбарите в апартамента на Юсеф. Едва не го заловиха, защото за няколко секунди бе загубил концентрация.
Усети притока на адреналин, за момент обмисли идеята да се покаже и да измъкне Жаклин. Наложи си да се успокои и да помисли разумно. Тя просто щеше да се качи в самолета. Щеше да бъде в безопасност във въздуха, а той и екипът на Шамрон щяха да я чакат в края на полета. Тарик бе спечелил първия рунд, но Габриел реши да остави играта да продължи.
Девойката въведе Жаклин в отделената със стъклена преграда зона за излитащите. Габриел ги видя как минаха през последната проверка и подадоха билетите си на служителката на изхода. После влязоха в пътническия ръкав и изчезнаха. Габриел погледна още веднъж към монитора, за да се увери, че е видял правилно: „Ер Франс“, полет 382, дестинация: Монреал.