Да започнем отначало

— Вярвай ми, ще бъде страхотно!

Потънала дълбоко в прегръдката му, гледам в бледосините му очи, а в ума ми проблясва споменът за картичката, която изгорих в новогодишната нощ — онази със снежното зайче и неговата покана да ме вземе да караме сноуборд. Спомням си и съжалението, че тогава не тръгнах с него, както и желанието см да бях направила нещата различно.

Ето че сега мога.

Вземам се в ръце и се стягам. Тес, какво правиш? Нали мечтаеше за това през всички самотни нощи, когато лежеше будна върху мократа от сълзи възглавница и се събуждаше с подпухнали от плач очи! Това е твоят втори шанс. Този път можеш да караш сноуборд! Хиляди хора го правят и харесват, защо ти да не можеш? Не си по-различна! Несигурна си, защото никога не си го правила, но се обзалагам, че е нещо вълшебно! Ще можеш да му покажеш колко си схватлива, колко обичаш да се пързаляш и как можеш да се забавляваш! Ще му покажеш колко си подхождате един на друг!

— Страхотно! — усмихвам се в отговор, имитирайки неговата усмивка. — Направо нямам търпение.

Отиваме в Шимони. Себ е уредил всичко — по-точно неговата суперкадърна секретарка и ние ще летим директно за Женева с бизнес класа. Да, точно така. Бизнес класа! Сетне ще ни трансферират до зимния курорт с шатъл-бус, където ще отседнем в едно chalet47, което е собственост на приятел на Себ.

Жената на чекинга ни упътва усмихнато към шикозното фоайе на клуба, а аз си мисля колко различно е всичко това в сравнение с моите пътувания: евтин полет с нискотарифна авиокомпания, безбожно ранни часове на полета, блъсканица на летище Станстед със сандвич в ръка, търсене на свободно пластмасово столче, качване на самолета като стадо овце, защото съм спестила допълнителната такса да ме качат по-рано…

Този път се отпускаме във фотьойлите в суперфутуристичното фоайе, гледаме телевизия и пием шампанско. В седем сутринта! Сякаш е Коледа. Сетне, точно преди полета, ни качват на борда, настаняват ни на комфортните кожени седалки и ни поднасят още шампанско! Аз се страхувам да летя и винаги съм нервна, но когато този самолет се издига в небето, чувствам вълнение. Ако пътуването ще е такова, съгласна съм на всичко!

Само след няколко часа пристигаме в Шамони.

— Добре дошли в Шамони! — поздравява ни шофьорът на шатъл-буса, когато автоматичните врати се отварят и ние слизаме.

Първото нещо, което ме изумява, е ослепителната яркост. След сивотата на Лондон, светлината тук е почти заслепяваща и аз моментално вадя евтините очила, които си купих на Хийтроу. След като ги слагам на носа си, поемам дълбока глътка чист алпийски въздух и застивам на място за миг, поглъщайки великолепието на заобикалящата ни зимна приказка. Гледката буквално е главозамайваща. Девствено бял сняг като глазура на торта, току-що боядисано небе, с цвят, който не можеш да забравиш, ослепително слънце и…