Птича песен
- Автор: Фолкс Себастиан
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Пергамент прес
- ISBN: 978-954-641-026-9
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Любовь и отношения
Электронная книга - «Птича песен». Краткое содержание книги:
„Хипнотична история за любовта и войната.“ — „Сънди Експрес“
„Амбициозна, необикновена, затрогваща, отнемаща съня книга. «Птича песен» не е съвършен роман, а просто велик роман.“ „Нюйоркър“
— Не ме дразни, жено.
— Поне се среши и свали тая жилетка.
Тя му се усмихна, докато влизаше в работното помещение при Айрин.
— Не ми го казвай — започна Елизабет.
— Кое? — попита Айрин и вдигна поглед от шевната машина.
— „Я, виж ти кой е дошъл.“
— Нямах и намерение — отвърна Айрин. — Прекалено съм заета, за да си бъбрим.
— Ето ти кафе. Добре ли прекара уикенда?
— Не беше зле — каза Айрин. — На моя Боб му стана зле в събота вечер. Оказа се, че са газове. Той си мислеше, че е апендицит. Ама такава врява вдигна! Как е твоят Боб?
— Моят Боб? Не се обади. Не знам. Получих писмо, но не е същото, нали?
— Да бе! Моят Боб никога не е докосвал с писалка нещо друго, освен фишове за футболни залагания.
— Мислех, че е археолог.
Айрин вдигна вежда.
— Не бива да разбираш нещата толкова буквално, Елизабет.
Елизабет разчисти бюрото и започна да звъни по телефона. Трябваше да си насрочи срещи, да отиде до склада за платове, да успокоява клиенти. Когато Ерик пристигнал от Виена през 1935 година, той оставил там множество разочаровани клиенти, готови да плащат добре за екстравагантните му модели. Отначало наел Айрин като шивачка, но когато силите започнали да го напускат, станал изцяло зависим от нея. Елизабет постъпи при тях преди петнайсет години, когато поръчките бяха започнали да намаляват. Трябваше им известно време да овладеят срива и след това компанията започна бързо да се разраства; в централата в Епсъм работеха петнайсет души, бизнесът процъфтяваше дори в кризата. Инфлацията изяждаше част от печалбата, преди още да успеят да я внесат в банката. Ерик казваше, че било като във Ваймарската република. Той не беше много наясно какво точно са постигнали, а и вдъхновението му беше почти изчерпано. Успешните модели бяха дело на по-млади хора, наети от Елизабет.
По обед затвориха офиса и отидоха в кафето на Лука.
— Днес лазанята е много добра — каза Лука, застанал до тях с бележник и химикалка.
— Добре — обади се Елизабет. — Ще взема от нея.
— Много добър избор, синьора — отвърна Лука. Обичаше да стои близо до Елизабет и огромният му корем, опънал оплесканата бяла престилка, почти докосваше рамото й. — Ще ви донеса и малка салата.
Тонът му винаги внушаваше, че това е специален подарък за Елизабет — съставен от тънки ивици резене, малки парченца италиански диви гъби, пристигнали тази сутрин със самолета от Пиза; разбъркан от него в пълна секретност от страх да не събуди завист у другите гости на ресторанта, поръсен с чист зехтин и галантно пропуснат в сметката.
— С по-малко лук, моля — каза Елизабет.
— За мен само вино — поръча Ерик и запали цигара.
— Лазаня и за мен — обади се Айрин.
Лука се отдалечи. Когато се обърна с гръб към тях, видяха, че над сините му карирани панталоните се подава моравата цепка на задните му части. Върна се с литър гъста мастилена течност и три чаши. Наля само в една от тях.
Елизабет се огледа из ресторанта, който се пълнеше с пазаруващи, работници, дори туристи, отдалечили се на север от магазините на „Оксфорд Стрийт“.
Това бяха линиите на живота й, нещата, които я интересуваха. Каталозите и салатата на Лука; очакването Робърт да се обади и критиките на Линдзи и майка й. Стачки и икономически кризи. Опитите да не пропуши и вечният контрол на теглото. Планирана ваканция заедно с още няколко души в къща под наем в Испания; откраднат уикенд с Робърт в Елзас или дори в самия Брюксел. Дрехите й, работата й, апартаментът й — малък и подреден, поддържан само от чистачката, която идваше веднъж седмично, докато тя бе на работа. Никакви сложни системи от детски градини, детегледачки и помощници, така надълго и нашироко обсъждани от омъжените й приятелки. Лондон и наближаващата зима, натовареното движение през парка, неделните разходки в студа, продължаващи вечерта в събирания с приятели в кръчмите на Бейсуотър, които работеха до късно. И усещането, че дълбоко в нея има по-голям живот, който се събуждаше, когато разглеждаше картини в галериите или четеше книга, но особено от картините; нещо неизживяно, нещо, което трябваше да проумее.
Понякога заминаваше сама за девствените райони на Северна Англия, където четеше и се разхождаше. Не се самосъжаляваше, защото не виждаше нищо, което да й липсва; рутинните грижи и натовареността, с които беше изпълнен животът й, не я отегчаваха. Намираше в пътеводителите пансиони и малки кръчми, с чиито собственици и гости понякога завързваше разговори, а понякога само си четеше край камината.