Глад
- Автор: Katsu Alma
- Язык: болгарский
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Глад». Краткое содержание книги:
— Утре ще се опитаме да открием проход през планините — рече Брийн, когато се събраха около огъня.
Но той повтаряше същото всяка вечер, а ако тази снежна буря не отминеше скоро, Мери не знаеше какво точно щяха да направят. Брийн кимна към планинските върхове, които виждаха от няколко дни, но междувременно се бяха скрили от поглед. Мери си мислеше, че той е започнал да се побърква; снегът на това място валеше по-силно и по-бързо от всяка зима, която бе виждала в Илинойс.
— Нека всички да се опитат да поспят тази вечер — добави той.
Но на сутринта откриха, че един от воловете е пощурял. Мери отначало си помисли, че болезненото мучене на животното не е нищо друго освен ехото от шума на снега, който се топи в езерото.
Животните мучаха така всяка сутрин, от глад, като молеха за зърно, което така и не идваше. Бяха затворени в импровизирана кошара, образувана от останалите им фургони, и вече бяха опоскали всичката трева, която бяха успели да открият под снега. Не им беше останало нищо за ядене. Те неспокойно се бутаха във фургоните, като се надяваха да открият път за бягство навън.
Но после видя: отстрани на тялото на един от воловете имаше рани — отворени рани — все едно през нощта го бяха нападнали вълци, но някак беше оживял. Очите му бяха кървясали, а по долната му бърна беше избила пяна. Животното заплашително поклащаше глава, докато мъжете го приближаваха, пръхтеше и ровеше с копито земята.
— Нищо да не отива нахалост — заяви Уилям Еди и го застреля между очите.
— Дявол да го вземе, Еди — изруга Патрик Брийн. — Това беше моят вол.
Останалите животни се отдръпнаха с недоволно мучене. Елеанор Еди хлипаше.
Мъжете нарязаха месото и запалиха големи огньове, но Мери бе една от мнозината, които се въздържаха. Беше видяла как се въртяха очите на вола в орбитите му и беше чула безумното му мучене. Беше чувала за кучета и миещи мечки, които могат да заразят човека с някаква болест, като го ухапят. Вярно, че никога не беше чувала добитък да се разболее по този начин, но не искаше да поема риск. Все още разполагаха с достатъчно провизии; тя отказа дори да докосне плътта на убитото животно.
Но много други — твърде много — бяха гладни. И тази вечер миризмата на печено говеждо ги привлече и ги накара да забравят за предпазливостта, за да вкусят от прясното месо.
Този път нямаше приказки около лагерния огън, смях или песни, нито бутилки с уиски, които се подаваха от ръка на ръка, както в първите дни по пътя на кервана. Всичко това отдавна беше свършило. Сега се носеше само шумът от лакомо дъвчене, примлясване на устни и хрущене на зъби, които откъсват плътта от костите.
А навсякъде около тях снегът се сипеше толкова бързо, че скриваше целия свят зад себе си като воал и поглъщаше рева на бебетата, които плачеха от студ.
Трийсет и трета глава
Зората беше бледосива и носеше вкуса на пепел.
Небето бе натежало от гъсти облаци. Сипеше се лек сняг; бурята все още не бе отминала напълно. През последния час натрупаният сняг бе изгасил кладите. Сега в небето се издигаха плътни черни стълбове дим.
Стентън затропа с крака, за да възстанови кръвообращението си в тях, и отиде при останалите мъже около догарящите въглени от последния огън, като се надяваше топлината да разтопи вкочанените му гърди. Слуховете бързо бяха достигнали до него; през нощта бе изчезнало едно от момчетата на Патрик Брийн, което носеше неговото име. Патрик, неговият приятел Долан и най-големият му син Джон бяха излезли от лагера в зори, за да търсят малкия Патрик.
Но още преди пладне Патрик Брийн и останалите от групата се върнаха. Не бяха открили никаква следа от момчето, с изключение на едно кърваво петно в гората, което се бе процедило изпод пресния сняг.
Междувременно Уилям Грейвс така и не се беше събудил след снощното пиршество.
— Челото му гори — каза със стиснати устни Елизабет Грейвс, майка му.
Джеймс Смит, един от водачите, който също се беше включил в пиршеството, се потеше толкова силно, все едно бяха в тропиците.
Тринайсетгодишната Вирджиния Рийд също беше избягала и никой не бе разбрал кога е изчезнала. Бояха се от най-лошото.
А сетне се случи нещо и с девойката Елеанор Грейвс: тя затанцува в снега, като твърдеше, че е принцеса на феите. Страните ѝ бяха порозовели, а очите ѝ блестяха от делириума.