![Излъжи ме два пъти [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/9/5/izlzhi-me-dva-pti-bg-download.jpg)
Излъжи ме два пъти [bg]
- Автор: Ливайн Пол
- Серия: Джейк Ласитър #6
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-084-1
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Излъжи ме два пъти [bg]». Краткое содержание книги:
Доктор Цзин затвори очи и се замисли.
— Би могъл, но това не означава, че непременно е станало точно така.
— Разбирам — кимна Патерсън.
Е, добре поне че някой разбира.
— Имате ли още въпроси? — попита съдията Уидърспуун. — Заседателите изглеждат гладни.
Аз също. От аутопсиите се огладнява.
Патерсън призна, че е свършил. Макбейн не пожела да поднови разпита на свидетелката. Всички събраха палта, шалове, ръкавици и излязоха в обедна почивка.
Еди Лакуър беше трийсет и осем годишна, атлетична и загоряла. Работеше като заместник вицепрезидент на „Садърн Федерал Банк“ в центъра на Маями. Тази седмица нейната работа беше да отлети с „Континентал Еърлайнс“ до Хюстън, оттам до Денвър, да хване местен полет за Аспен, да стигне с такси до хотел „Литъл Нел“ в подножието на Аспен Маунтийн и да се настани в стая за четиристотин долара на вечер. Призори на следващия ден тя закуси пържени яйца и геврек, изкачи се до върха с лифта и кара ски до пладне, после се преоблече, тръгна по Спринг стрийт покрай бар „Льо Тюб“, магазина за велосипеди и германския ресторант, отмина Хайман авеню и Хопкинс стрийт, на главната улица зави наляво и след две пресечки стигна до областния съд. С тънка папка в ръце Еди Лакуър се качи на втория етаж, където престоя около деветдесет секунди на свидетелското място, за да обясни състоянието на банковата ми сметка. Нашата правна система може и да си има много достойнства, но икономията на сили и средства определено не е между тях.
Съдията Уидърспуун прие банковите отчети за веществени доказателства, тъй че съдебните заседатели вече разполагаха с документи за вложените на мое име седемдесет и пет хиляди долара. Когато дойдеше мой ред да давам показания, прокурорът нямаше да ми спести въпросите на тази тема.
Еди Лакуър напусна съда и тежките колела на правосъдието продължиха да се въртят. На адвокатски жаргон това се нарича „домакинска работа“. Появиха се документите за създаването на „Съкровищница на Скалистите планини“, узаконени с щатския печат на Флорида. Изникна уставът на корпорацията, след него разпределението на дяловете, рекламната брошура и тъй нататък.
В хода на всяко дело човек постепенно започва да усеща накъде се насочва обвинението. Прокурорът не искаше да рискува по въпроса за мотивите. Той доказваше, че злодеят е бил тласкан не само от похотлива страст към приятелката на Симарон. Ламтял е и за парите му. Вече си представях какво ще каже Макбейн на разпита.
И тъй, мистър Ласитър, поправете ме, ако греша, но не задигнахте ли седемдесет и пет хиляди долара от компанията на мистър Симарон, а след това не проследихте ли мис Баросо до Колорадо, не проникнахте ли незаконно в ранчото, не извършихте ли сексуално насилие срещу мис Баросо, не нападнахте ли свирепо мистър Симарон и накрая не го ли убихте, като изстреляхте в мозъка му стоманен пирон?
Да, вярно е! Вярно от начало до край! И отгоре на всичко брах защитени растителни видове на държавна земя.
Умът понякога ми играе подобни номера в съда — литва на тайнствени пътешествия. Всичко изглеждаше тъй нелепо, че би било смешно, ако не беше ужасяващо реално. Какво ставаше? Само преди няколко месеца бях умерено преуспяващ адвокат, полагащ скромни усилия да ограничи злото в нашия тъжен свят. А ето че изведнъж се оказвах заплетен в… как го нарече Патерсън снощи? Кафкианска трагедия.
Точно така. Повечето книги, които прочетох в колежа, гъмжаха от правни цитати и юридически брътвежи. Едно от редките изключения бе „Процесът“. И до ден-днешен си спомням първото изречение. „Навярно някой разпространяваше лъжи за Йозеф К., защото в едно прекрасно утро той бе арестуван, без да е сторил нищо нередно.“
Ало, Йозеф К., тук Джейкъб Л.
И аз така…
24.
Кой кого заряза
— Откога познавате обвиняемия? — попита Марк Макбейн.
— От години — каза Ейб Соколов. — Откакто започна адвокатска практика. Той беше служебен защитник, а аз помощник на щатския прокурор.
— Добре ли го познавате?
— Да.
— Както в съда, така и в личния живот?
— Да.
— Свободно ли разговаряте помежду си?
— Надявам се да е така.
— Кажете ни, мистър Соколов, имали ли сте възможност да разговаряте с обвиняемия за мистър Симарон?