Орки

Следващият защитник се нахвърли върху Страк със секира. Капитанът се наведе и страшното острие профуча съвсем близо над главата му. Докато тролът се готвеше за втори удар, Страк го изрита в пищялите, събори го на земята и го прободе в гърдите.

После го прекрачи и продължи към следващия.

Междувременно Джъп също си пробиваше път към Страк и Алфрей. Зад гърба му оръженосците палеха нови факли, чиято светлина объркваше и смущаваше тролите. Някои от тях дори закриваха очите си, с което ставаха лесни жертви за орките. Но повечето продължаваха да се съпротивляват.

Алфрей се озова пред неколцина троли, които се опитаха да го притиснат към стената с копията си. Той развъртя меча, превръщайки острието му в стоманен щит пред мушкащите назъбени копия. След няколко минути един от противниците му посегна твърде напред и бе наказан от Алфрей с отсичане на ръката. Тролът извика от болка, изпусна копието и получи втори, смъртоносен удар в гърдите.

Побеснелият му другар се хвърли в атака. Алфрей бе принуден да отстъпи, докато отблъскваше стрелкащото се към него копие. Този път приложи друга тактика. Когато усети с гърба си стената, клекна рязко и нанесе хоризонтален удар през краката на трола. Раната не беше дълбока, но бе достатъчна, за да изплаши трола и да го накара да отстъпи, накуцвайки. Алфрей се метна след него и замахна с меча към главата му. Тролът отскочи наляво. Алфрей го последва, но докато се завърташе, за да го довърши, мечът му се обърна и халоса трола с плоското по бузата. Той изпищя и размаха копието като побеснял. Хаотичните му движения бяха само от полза за Алфрей. Той се прицели спокойно и промуши противника си в шията. От раната бликна ален фонтан, който окъпа всичко наоколо.

Алфрей въздъхна облекчено, но реши, че все пак е твърде стар за подобни упражнения.

Страк се подхлъзна в локва кръв и се сблъска с последния защитник на Таннар. Това бе гневен трол, въоръжен с ятаган, който замахна и се опита да промуши орка в корема. Страк не отстъпи нито крачка, парирайки ударите. Известно време никой от двамата не успяваше да вземе превес в боя.

Пробивът дойде, когато острието на Страк докосна юмрука на трола и остави върху кокалчетата му дълбока рана. Тролът изруга гневно и замахна хоризонтално, опитвайки се да разсече Страк през кръста. Страк пристъпи рязко встрани и избегна удара, след това замахна и прониза трола в гърлото.

Най-сетне Таннар бе пред него.

Завладян от неистов бяс, тролският цар се нахвърли отгоре му с украсения си жезъл. Оркът с лекота избегна атаката. Таннар захвърли жезъла и извади меч, чието сребристо острие бе покрито с рунически знаци. Царят все още стискаше ритуалния кинжал и изглежда възнамеряваше да използва и него.

— Хайде, какво чакаш? — прикани го Таннар. — Ела да опиташ вкуса на стоманата, чужденецо.

Страк се изсмя презрително.