Орки

Хората изглежда се стреснаха от факта, че срещат самотен орк насред тази пустош. Докато препускаха към него, те се оглеждаха подозрително, сякаш очакваха наблизо да се появят и други орки. Хаскеер продължи да следва пътеката, без да забавя скорост. Спря, чак когато му запречиха пътя, подредили конете си в полукръг.

Те се вторачиха в обветреното му лице, татуировките върху скулите и огърлицата от зъби на снежен леопард на шията му.

Той им отвърна с навъсен поглед.

Брадатият изглежда им беше водач. Заговори пръв:

— Този също е един от тях. — Спътниците му кимнаха.

— Грозен копелдак, а? — подметна друг.

Разсмяха се.

Хаскеер ги чуваше над нашепването на звездите, което му напомняше, че трябва да бърза.

— Има ли още от вашите наблизо? — попита го брадатият.

— Само аз съм. А сега се разкарайте.

Те отново се разсмяха.

— Ти ще се разкараш, дребосък — подметна трети. — Жив или мъртъв.

— Не мисля така.

Брадатият се наведе към Хаскеер.

— Вие, уродите, сте по-тъпи и от свинете, когато става въпрос за мислене. Набий си го в главата, глупако. Идваш с нас — яхнал седлото или завързан за него.

— Отдръпнете се. Бързам.

Лицето на водача се изопна.

— Няма да повтарям. — Той положи ръка на меча си.

— Конят ти е по-добър от моя — произнесе със спокоен глас Хаскеер. — Ще го взема.

Този път те се сепнаха, преди да се разсмеят отново. Но сега в смеха им се долавяше смущение.

Хаскеер отпусна юздите на коня си и освободи крака от стремената. В стомаха му се надигна приятна топлина. Разпозна я като първият признак на завладяващото го безумие и я посрещна като стар приятел.

Брадатият го изгледа с блеснали от гняв очи и понечи да извади меча си.

— Ей сегичка ще ти изтръгна езика, грознико.

Хаскеер скочи върху него. Блъсна го в гърдите и двамата тупнаха едновременно на земята. Хаскеер се озова отгоре. Човекът под него бе изгубил съзнание от падането. Хаскеер започна да го налага и превърна лицето му в безформена кървава маса.

Другите ездачи крещяха. Един от тях скочи и се втурна към него, извадил меч. Хаскеер се претърколи от безжизнената си жертва и скочи на крака, тъкмо когато човекът се нахвърли отгоре му. Отстъпи назад, за да избегне удара, и извади своя меч. Докато се биеха, другите двама ги обикаляха, търсейки сгоден момент да посекат Хаскеер. Но оркът избягваше атаките им и същевременно бе съсредоточил усилия върху най-близката заплаха. Пристъпи напред и засипа човека с безмилостна серия бързи удари. Скоро противникът му бе принуден да премине в отбрана. Десетина секунди по-късно Хаскеер направи ловък финт, извъртя меча вертикално и отсече десницата му. Виковете на ранения бяха толкова силни, че конете на другите двама се изправиха уплашено на задните си крака.

Докато единият от тях се мъчеше да обуздае изплашения си кон, Хаскеер се нахвърли върху другия конник. И този път избра директния подход. Улови юздите на коня му и ги дръпна с всичка сила, сякаш разклащаше огромна камбана. Ездачът полетя напред, преметна се през шията на коня и тупна на земята. Хаскеер го изрита в главата и се хвърли на празното седло. Сетне извъртя коня на място и пресрещна последния противник.