Последното желание
- Автор: Сапковский Анджей
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последното желание». Краткое содержание книги:
„Последното желание“ е първата книга от поредицата „ВЕЩЕРЪТ“. Това е свят на опасности и остри мечове, на зашеметяващо действие и великолепни бойни сцени.
— Като междувременно градът се превърне в руйни, така ли?
— Трябва да се чака — повтори свещеникът. — Но не със скръстени ръце. Трябва да издадете заповед, господин кмете. Нека хората напуснат околните къщи и се приготвят да гасят пожари. Ставащото в момента е нищо в сравнение с ада, който ще настане, когато геният убие магьосницата.
Гералт вдигна глава, срещна погледа на Хиреадан и сведе очи.
— Господин Креп — изведнъж сбра кураж той. — Имам нужда от помощта ви. Говоря за портала, по който дойде Лютичето. Той все още свързва кметството със…
— Нищо вече не е останало от портала — изрече студено Креп и посочи стената. — Не виждаш ли?
— Порталът, дори и да е невидим, оставя диря. Със заклинание тази диря може да се стабилизира. След което аз ще мина през него.
— Да не си се побъркал? Дори да не бъдеш разкъсан на парчета в този проход, какво целиш да постигнеш? Да се озовеш в центъра на циклона?
— Питам ви дали можете да изречете заклинание, за да стабилизирате дирята?
— Заклинание ли? — Креп гордо вдигна глава. — Да не би да съм някой магьосник-безбожник! Аз не изричам никакви заклинания! Могъществото ми извира от вярата и молитвите!
— Можете или не?
— Мога.
— Тогава действайте! Времето не чака!
— Гералт — намеси се Лютичето, — ти наистина си откачил! Стой по-далеч от тоя проклет удушвач!
— Моля за тишина! — изрече Креп. — И за сериозност от страна на присъстващите. Чета молитва.
— Да те вземат дяволите с все молитвите ти! — изрева Невил. — Тичам да сбирам народа! Трябва да се действа, вместо да се стои и да се говорят празни приказки. Ама че ден, богове! Какъв отвратителен ден!
Вещерът усети как Хиреадан го докосна с ръка. Извърна се. Елфът надникна право в очите му и после сведе поглед.
— Ти отиваш там… защото си длъжен, нали?
Гералт пристъпи от крак на крак. Стори му се, че долавя аромата на цъфнал люляк и касис.
— Май да — след миг забавяне каза той. — Длъжен съм. Прости ми, Хиреадан…
— Не ми се извинявай. Знам какво изпитваш.
— Съмнявам се. Защото и аз самият не го знам.
Елфът се усмихна. Но усмивката не се получи много радостна.
— Точно там е работата, Гералт. Точно там.
Креп се изправи, въздъхна дълбоко.
— Готово — гордо обяви той и посочи едва забележимия контур на стената.
— Обаче порталът е неустойчив и няма да издържи дълго. Пък и не се знае колко е стабилен. Може да се скъса. Преди да влезете вътре, си помислете за греховете си, господин вещер. Разбира се, мога да ви дам благословията си, но за опрощаване на греховете…
— Няма време — довърши Гералт. — Знам, господин Креп. Времето никога не стига за тия неща. Всички да излязат от стаята. Ако порталът се пръсне, ще ви спука тъпанчетата.
— Аз оставам — каза Креп, когато вратата зад Лютичето и елфа се затвори, и размаха ръце във въздуха, създавайки около себе си пулсираща аура. — … Малка защита за всеки случай. Ако порталът експлодира… Ще се опитам да ви измъкна, господин вещер. Тъпанчетата не са болка за умиране. Ще зараснат, стане ли нещо.
Гералт го погледна по-приветливо. Свещеникът се усмихна.
— Храбър човек сте — каза Креп, минавайки на „вие“. — Макар и вещер. Искате да я спасите, нали? Но куражът едва ли ще ви помогне. Джиновете са отмъстителни същества. Магьосницата е обречена. Пък и вие ще загинете, ако идете там. Помислете си дали е чиста съвестта ви.
— Вече си помислих. — Гералт се изправи пред излъчващия слаба светлина портал. — Господин Креп?
— Слушам?
— Онова заклинание за прогонване на зли духове, от което така настръхнахте… какво означава?
— Няма що, подходящо време избрахте за шегички…
— Моля ви, господин Креп.
— Какво да се прави — каза свещеникът, докато се скриваше зад облегалката на масивния дъбов стол на кмета. — Като се има предвид, че е последното ви желание… Не мога да ви откажа. Това означава… Ъъъ… „Върви да си го начукаш.“
Гералт направи крачка в нищото и студът приглуши разтърсващия го смях.
8
Порталът, ревящ и бушуващ като ураган, го изстреля, изплю го с разкъсваща дробовете сила. Вещерът рухна омаломощен на пода, отваряйки уста, за да вдиша живителни глътки въздух.
Подът се тресеше. Отначало Гералт си помисли, че трепери той самият след пътешествието през разкъсващия ад на портала, но бързо разбра грешката си. Цялата къща вибрираше и се тресеше с пукот и скърцане.