Школа за магии (Книга първа)
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Школа за магии (Книга първа)». Краткое содержание книги:
Срещу тази унищожителна съветска сила се изправят трима американци: офицер от ВВС, който извършва последния рискован полет до центъра на невероятния експеримент, красива и смела служителка от посолството, която проверява на дело идеите си за баланс на суперсилите и резидентът на ЦРУ в Москва, който, осъзнал една съкрушителна истина, прави съдбовна крачка към смъртта.
Лиза бръкна в джоба си и извади един лимон.
— Виж какво нося от бара. Барманът си пада по мене.
Холис наряза лимона и пусна по едно кръгче в двете чаши. Чукнаха се. Започнаха да отварят консервите и бурканите, да вадят купи и чинии и да подреждат храните в тях. Холис установи, че не познава кухнята си както трябва.
— Иди и седни на дивана — каза тя. — Ще ти сервирам. Хайде.
Холис отиде във всекидневната и извади някакво списание изпод дивана. Тя влезе с поднос и го остави върху малката масичка, после седна до него и се опита да премести пепелника настрани.
— Залепил се е.
Започнаха да си хапват от мезетата, да отпиват от водката и да разговарят. Холис я попита за работата й.
— Аз съм една лъжкиня. Пиша това, което знам, че се иска от мен, в стил, който им се харесва и толкова по обем, колкото им е угодно…
— Кои са тия „те“?
— Не знам. Точно това ме плаши. А ти знаеш ли? При военните човек знае.
Тя кимна.
— А всъщност съм добра журналистка. Мога да пиша чудесни материали. Но ми харесват блясъкът и чарът на работата в дипломатическите мисии. Какво да направя?
— Продължавай да работиш за дипломацията. Едновременно пиши и това, което искаш. Под псевдоним, разбира се.
— Добра идея. Мислиш ли, че ще ни назначат заедно?
— Това ли искаш?
— Аз ли съм много нахална, или пък ти се правиш на твърде глупав?
— Лесно мога да го уредя — усмихна се той.
— Можеш ли?
— Мисля, че мога.
Тя извади цигарите си.
— Имаш ли нещо против да запаля?
— Не.
— Искаш ли една?
— По-късно.
Тя дръпна пепелника към себе си.
— Защо се е залепил?
Холис си наля още водка.
— Как ти минаха последните шест месеца, Сам? Тя липсваше ли ти?
— Не, но ергенството ми не бе кой знае колко емоционално. Във „весела“ Москва няма много възможности за развлечения, а още по-малко тук, в посолството. Вече не мога да играя бридж със семейните, а пък не обичам да се мотая в бара с вас, несемейните. Не съм нито за едните, нито за другите.
— Доста си изнервен.
— Тия шест месеца малко ме изтормозиха.
— Значи всички истории за любовните ти похождения са измислица, така ли?
— Е, може би само три от тях. — Той се усмихна.
— Аз първата жена ли съм, която се качва тук горе?
— Започваш да броиш, значи.
Тя го погледна уж сърдито и сграбчи вратовръзката му.
— Много силно стягаш.
Тя едва се сдържаше да не се засмее.
— Отговори ми!
Той се засмя.
— Да, да. Казах ти. Не съм имал друга. — Стисна китките й и я притисна към дивана. Започнаха да се целуват.
— Почакай малко — отдръпна се тя. — Донесла съм една видеокасета. — Изправи се, извади касетата от чантата си и я пусна. — „Доктор Живаго“. Цял месец чаках за тая касета, така че трябва да я изгледаме. — Отпусна се на дивана и сложи босите си крака на коленете му. — Обичаш ли да разтриваш стъпала?
— Не съм се замислял по тоя въпрос.
— Имаш ли нещо против да разтриеш моите?
— Добре. — Той триеше стъпалата й, докато гледаха филма и пиеха водка.
— Гледала съм тоя филм вече четири пъти — каза тя. — И всеки път плача.
— Защо не го пуснеш отзад напред? Тогава в края на филма царят ще се възкачи на трона.
— Не се прави на идиот. О, виж го. Колко е внушителен!
— Прилича на търговец на стари килими.
— Обожавам цикъла „Поеми за Лара“.
— Аз пък обожавам Лара. Бих могъл да я схрускам.
— Не ставай простак. О, Сам, толкова исках да отида в Переделкино, за да поставя цветя на гроба на Пастернак и да послушам как русите четат стиховете му в църковния двор.
— Както изглежда, няма да успееш да свършиш всичко набелязано, за да удовлетвориш порива на руската си душа.
— Знам. Толкова е тъжно. Та аз почти си бях у дома…
— Гледай филма. След малко Лара ще стреля в оня дебелак.
Те се сгушиха на дивана и продължиха да гледат. Прозорците се тресяха от силен вятър й от време на време прехвърчаха снежинки.
Любиха се на дивана и заспаха. В един през нощта Холис се събуди и обу панталона си. Тя отвори очи.
— Къде отиваш?
— До денонощния за цигари.
— С кого имаш среща?
— С жената на посланика. Ще й кажа, че искам да скъсаме.
— Имаш среща със Сет, нали?
— Правилно. Ревнуваш ли?
Тя затвори очи и се обърна на другата страна. Изведнъж здравият разум му изневери и Холис попита:
— Защо не си ми казала, че живее като цар? Той ли ти даде иконата?
— Казах ти, че е от баба ми.
— Точно така. И когато ти обещах, че мога да я изнеса оттук в дипломатическата си чанта, радостта ти ми се стори толкова естествена. Господи! Та твоят приятел Алеви би могъл да изнесе дори кубетата на Кремъл, ако пожелаеш.