Школа за магии (Книга първа)
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Школа за магии (Книга първа)». Краткое содержание книги:
Срещу тази унищожителна съветска сила се изправят трима американци: офицер от ВВС, който извършва последния рискован полет до центъра на невероятния експеримент, красива и смела служителка от посолството, която проверява на дело идеите си за баланс на суперсилите и резидентът на ЦРУ в Москва, който, осъзнал една съкрушителна истина, прави съдбовна крачка към смъртта.
Алеви се вгледа за момент в Холис.
— Знаеш ли, Сам, за тези две години, през които работим заедно, така и не можах да разбера кой си.
— Чудесно.
— Но сега вече си ми ясен. Този път си решил да нарушиш правилата на играта, да заложиш на карта кариерата си, световния мир и собствения си живот, за да измъкнеш онези пилоти от там. Хладнокръвният Сам Холис, Полковник Акуратност, отново е необузданият пилот, готов да бомбардира всичко, което му се изпречи на пътя. — Алеви се усмихна. — И въпреки това всички продължават да смятат, че играеш точно по правилата, а аз съм оня негодник, който ги нарушава. Те изобщо не подозират какво аз знам за теб. От това би могло да се извлече някаква полза. Добре дошъл в моя свят, Сам Холис.
Холис не отговори.
— Помисли за отрицателните последици от целта, която преследваш — продължи Алеви. — Да предположим, че освободим ония мъже там — чрез преговори или по някакъв друг начин. За Бога, можеш ли да си представиш как триста американски военнопленници на средна възраст се приземяват на летище „Дълис“ с един от полетите от Москва? Даваш ли си сметка какъв изблик на ярост ще предизвика това сред широката общественост?
— Да, ако моята собствена ярост е някакъв критерий за общественото мнение на Америка.
— Точно така. Да оставим срещата на високо равнище, преговорите за разоръжаване, търговията, пътуванията, „Болшой театър“, заводите. Тогава честта ни ще бъде неопетнена, но няма ли да изложим мира на опасност.
— За какво намекваш, Сет? Вашингтон не ги иска, така ли?
— Сам си отговори на тоя въпрос. — Алеви стана и си наля още кафе и бренди. После изключи касетофона. — Какво да ти пусна сега?
— През тези две години, откакто съм тук, съм слушал всичко, което е написано от 1685 година насам. Така че ми е все едно.
— Слушат ли ти се гайди? Чуй това. Оркестъра на шотландските хайлендери. Един англичанин от британското посолство ми я даде. Каза, че руснаците ненавиждат гайдите. — Алеви пусна касетата със запис на гайди и тъпани. — Нека да се върнем към въпроса защо именно тези пилоти са все още в плен на руснаците. След като са били изстискани като лимони от съветските въздушни сили, защо се е появил КГБ и е поел в свои ръце нещата около онова място?
Холис отпи от кафето си.
— Заради това, че са нещо като резервоар с идеи. Резервоар с идеи за КГБ. Един курс, който е продължение на обучението в Института за Америка и Канада.
— Точно така — отговори Алеви. — Само дето самата идея е малко по-зловеща.
— Какво имаш предвид?
— Според нас тия военнопленници ни носят вреда, Бог да им е на помощ. Така че нашата загриженост не е чисто хуманна. Ако беше така, тогава твоето цинично предположение, че по-скоро ще ги оставим да изгният там, за да спасим международното разведряване, е съвършено правилно. В действителност, Сам, нашата загриженост, т.е. загрижеността на моята компания, е свързана с неотложните проблеми на националната сигурност. — Алеви се приближи до Холис: — С една дума ние смятаме, че тоя шибан затвор — лагер е школа за съветски агенти, които говорят, общуват, мислят, действат и навярно чукат като американци. Разбираш ли?
Холис кимна.
— Знам, че е така. Знаех го още от самото начало. Школа за усъвършенстване, следдипломна школа, училище за магии… каквото и да е там.
— Точно така. Ако нашата теория е правилна, то всеки, завършил тази школа, не може да се различи от родения и израсъл в добрата стара Америка. Когато оттам излезе някой агент, той има акцент от Южен Бостън, точно както майор Додсън, или пък от Южна Каролина, или от Северна Дакота. Тоя човек би могъл да ти каже коя е жената на Ралф Крамдън или да те победи в някоя викторина „Въпроси и отговори“. Разбираш ли?
— Кой игра шортстоп за „Доджърс“ през 1956-а, Сет?
Алеви се усмихна заядливо.
— Фил Ризито. — Махна с ръка. — Както и да е, изключено е да бъда един от тях.
— А защо не?
— Моята компания те приема на работа не само защото говориш като тях. Те разпитват майките, бащите, учителите ти от гимназията. Работата е там, че повечето частни компании искат само да им представиш документи за раждане, образование и т.н. — Алеви се намръщи. — Но въпроса ти си го биваше. Сигурно ще ти се наложи пак да го задаваш. — И добави: — Ти вече си се срещал с един от завършилите Школата за магии.
— Мъжа в стаята на Фишър? Шилър?
— Да. Как беше той? Безупречен, нали?
— Да, чак тръпки ме побиват, като се сетя. — Холис се замисли за момент. — Та според вас тия… които са излезли от това училище, са се внедрили в американския живот, в самата Америка?