22.
От касетофона в апартамента на Алеви се разнасяха патриотични песни в изпълнение на хора на съветската армия.
— Защо не смениш тая идиотщина? — попита Холис.
— Веднага. — Алеви отвори вратичката на уредбата и изключи касетофона. — Понякога пускам и музика, която те харесват.
Холис погледна през прозореца към 10-етажния блок отвъд улицата. На последния етаж КГБ бе разположил хората си и електронната апаратура, с която наблюдаваше и подслушваше района на посолството. Той се запита до каква ли степен успяват да го правят.
— Каквото ти предпочиташ, Сет.
Алеви пусна Принс.
— Това ще ги накара да грабнат бутилките с водка.
— След това се обърна към Холис. — И така, да се върнем там, където спряхме предишния път — какво правят тия триста американски пилоти в оня затвор, за да заслужат пребиваването си в него, т.е. да не ги убият.
— Да поразмишляваме малко на глас — каза Холис.
— Ако допуснем, че на онова място има затворени американски военнопленници, то тогава защо нашето правителство не предприема нищо по тоя въпрос?
Алеви сипа малко бренди в кафето си.
— Нямахме отговор до миналия петък вечер.
— Но вашите хора са знаели нещо и преди това.
— А как трябваше да реагираме? Ако президентът бе направил запитване, макар и по дискретен начин, към съветското правителство, оттам щяха да отговорят: „За какво намеквате? Да не се опитвате отново да осуетите мирните начинания?“ И знаеш ли какво? Те са съвсем прави. А ако президентът се ядоса и отправи публично обвинение, той ще трябва да отзове нашия посланик, да изгони техния и да провали срещата на високо равнище и мирните преговори. А ние така и няма да се доберем до някакви доказателства.
— И целият свят страшно ще ни се ядоса. Онова момче, дето го хванаха в Кремъл, се ползва с широка популярност в пресата, Сам. Казва, че иска да ни бъде приятел.
— Тогава не трябва да позволява на своите бивши съмишленици от КГБ да измъчват и да убиват американци — прекъсна го Холис.
— Интересна мисъл — съгласи се Алеви. — Това именно е част от сложността на проблема, с който се сблъскваме. Това момче е наследило 300 американски военнопленници. Но КГБ е този, който движи нещата около оня лагер. Доколко КГБ го е информирал по въпроса за лагера? Доколко са го осведомили какво знаем ние за Школата за магии? По тези въпроси не трябва да казваме много неща на правителството си, нали, Сам? Сигурно КГБ иска да осведоми правителството за този сериозен и комплициран проблем в последния момент. Съветското военно министерство и КГБ и преди са играли подобни игри. Тях хич не ги е грижа за мира между Изтока и Запада.
— А твоите хора не се ли опитват да саботират мирните инициативи?
— Не твърде често. — Алеви се засмя малко ехидно. — Ами твоите от Пентагона?
— Никой не е с чисти ръце — отговори Холис.
— А ти самият, Сам?
— Аз съм за мир, постигнат с честни средства — каза Холис. — Ами ти? Не си на страната нито на Съветския съюз, нито на разоръжаването, нали?
Алеви сви рамене.
— Само ти предавам указанията отгоре. Правя това, което ми нареждат. Предупредиха ме да не притеснявам съветското правителство с разкрития, които подсказват, че те навярно са задържали в плен американски граждани. — Алеви се изтегна на кушетката. — И аз слушам и изпълнявам. Един ден Буров просто премества лагера или пък застрелва всичките ония пилоти и край на всичко.
— Ето защо трябва да действаме бързо, Сет.
Алеви се бе вторачил в тавана.
— Прав си. Онези мъже там вече отдавна да са мъртви, ако не е Додсън. Той е едно живо доказателство и е на свобода. Но Буров държи Школата за магии и намиращите се там хора под властта си. Ако пък пипне Додсън преди нас… Все още продължавам да се надявам Додсън да се добере до посолството ни.
— Аз пък все още продължавам да мисля — каза Холис — за онези почти хиляда изчезнали пилоти и за онези триста, за които знаем, че се намират в Школата за магии. Предполагам, че броят им е бил по-голям, но малко по малко… поради естествени причини, самоубийства, екзекуции… Триста човека. Мисля, че сега животът им зависи от нас, Сет. Дипломатите да го духат.
