Шантарам
- Автор: Робъртс Грегъри Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Шантарам». Краткое содержание книги:
— Тези хора умират — завърши Абдула с колоритен обрат на фразата, който вече свиквах да очаквам от него — и крадат живот за себе си, а после продават живот на други умиращи.
Когато Абдула млъкна, настъпи плътно, тежко мълчание. Всички ме гледаха. Като че искаха от мен някакъв отговор, някаква реакция на историята на тяхната тъга и умения, на жестоката им изолация и страшната нужда. Дъхът излизаше със свистене през стиснатите зъби на устите без устни. Търпеливи, сериозни очи се бяха втренчили в мен в съсредоточено очакване.
— Може ли… може ли още една чаша вода, моля? — попитах на хинди и сигурно точно това е трябвало да кажа, защото цялата тълпа се разсмя. Няколко деца хукнаха за вода и многобройни ръце ме затупаха по гърба и рамената.
После Ранджитбай ми обясни как Сунил, момчето, което ни донесе вързопа с лекарствата, щял да ми носи доставките в колибата ми в бордея, когато поискам. Наканихме се да тръгнем, но той ме помоли да поседя още малко, а после нареди на всички мъже, жени и деца от своята група да дойдат и да докоснат краката ми. Това бе унизително, истинско мъчение и аз му се примолих да не го правят. Той настоя. Строгост, почти свирепост гореше в очите му, докато прокажените куцукаха към мен и докосваха краката ми със спечените си чуканчета или с черните криви нокти на пръстите си.
Час по-късно Абдула паркира мотора си до Световния търговски център. Постояхме малко, а после той протегна импулсивно ръце и ме притисна в топла мечешка прегръдка. Когато се отделихме един от друг, аз се разсмях, а той се намръщи, явно озадачен.
— Смешно ли е?
— Не — уверих го аз. — Просто не очаквах мечешка прегръдка, това.
— Мечешка? Какво значи това?
— Виж, наричаме такава прегръдка мечешка — обясних аз, като ръкомахах с ръце, все едно бяха лапи. — Мечки, сещаш ли се, косматите животни, дето ядат мед и спят в пещери. Когато прегърнеш някого така, ние казваме, че това е мечешка прегръдка.
— Пещери? Спят в пещери?
— Спокойно, не се притеснявай. Хареса ми. Беше… знак на добро приятелство. Така правят приятелите в моята страна — притискат се в мечешка прегръдка.
— Братко мой — рече той с непринудена усмивка, — ще дойда при теб утре със Сунил от прокажените и с нови лекарства.
И потегли, а аз навлязох сам в бордея. Огледах се наоколо и мястото, което някога смятах за безнадеждно окаяно, ми се стори яко, жизнено, миниатюрен град на безгранична надежда и възможности. Хората, които подминавах, бяха силни и кипящи от живот. Затворих вратата от шперплат на моята колиба, седнах и заплаках.
Страданието, бе ми казал някога Кадербай, е средството за проверка на нашата обич, особено на обичта ни към Бога. Аз не познавах Бога, както се изразяваше той, но дори и като невярващ се бях провалил на проверката този ден. Не можех да обичам Бога — ничий Бог — и не можех да простя на Бог. Сълзите секнаха след няколко минути, но за пръв път плачех толкова дълго и бях все още дълбоко затънал, когато Прабакер влезе в колибата ми и приклекна до мен.
— Той опасен човек, Лин — каза той без никакви предисловия.
— Какво?
— Тоя Абдула, който дойде днес тук. Много опасен човек. Ти по-добре изобщо не го познаваш. А да имаш работа с него още по-лошо опасно.
— За какво говориш?
— Той е… — Прабакер млъкна и по добродушното му, открито лице съвсем ясно личеше как се бори със себе си. — Той е човек убиец, Лин. Убиващ тип. Той убива хората за пари. Той е гунда — гангстер — на Кадербай. Всички го знаят. Всички, освен теб.
Знаех, че това е вярно и без да го разпитвам, без грам доказателства, които да подкрепят думите на Прабакер. Вярно е — казах си наум и щом го казах, осъзнах, че винаги съм го знаел и подозирал. То личеше по начина, по който се отнасяха другите с него, по шепота, който предизвикваше, и по страха, който бях видял в толкова много очи, които гледаха в неговите. По онова, по което Абдула приличаше на най-добрите и най-опасните мъже, които познавах в затвора. Казаното от Прабакер трябваше да е вярно.