Шантарам
- Автор: Робъртс Грегъри Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Шантарам». Краткое содержание книги:
Очите на самия Ранджит бяха с цвят на мед и мътни, по моя преценка, от начален стадий на катаракта. Той ме огледа втренчено — погледът му сновеше от краката до косата ми и обратно, на няколко пъти, с безсрамно любопитство.
— Кадербай ми каза, че имаш нужда от лекарства — произнесе той бавно на английски.
Докато говореше, зъбите му тракаха и тъй като нямаше устни, които да дооформят думите, речта му трудно се разбираше. Например, беше му невъзможно да произнесе звуците Б, Ф, П и В, а М и У звучаха по съвсем друг начин. Устата оформя не само думи, разбира се — тя оформя нагласи, настроения и нюанси на смисъла и тези изразителни намеци също липсваха. А той нямаше и пръсти, затова бе лишен дори и от помощни средства за комуникация. Вместо това едно дете, може би синът му, стоеше до рамото му и повтаряше думите му с тих, но уверен глас, със забавяне един такт от ритъма на речта му, като преводач.
— Винаги се радваме да помогнем на господаря Абдел Кадер — произнесоха двата гласа. — Имам честта да му служа. Можем да ви даваме много лекарства, всяка седмица, без проблеми. Първокласни, както виждате.
Той извика някакво име и едно високо момче на тринайсет-четиринайсет години си проби път през тълпата и остави в краката ми платнен вързоп. То коленичи да го развие. Вързопът беше пълен с много ампули и пластмасови шишенца. Имаше морфинов хидрохлорид, пеницилин и антибиотици за стафилококови и стрептококови инфекции. Контейнерите бяха нови, с етикети.
— Откъде намират всичко това? — попитах Абдула, докато разглеждах лекарствата.
— Крадат го — отговори ми той на хинди.
— Крадат го? Как го крадат?
— Бахут хошияар — отвърна той. — Много хитро.
— Да, да.
Хор от гласове се надигна около нас, но в общото им възклицание нямаше шеговитост. Те възприеха похвалата на Абдула сериозно, все едно той се възхищаваше на произведение на изкуството, което бяха създали колективно. Добри крадци, хитри крадци — чувах как мърмореха хората около мен.
— И какво правят с тях?
— Продават ги на черно — отговори ми той пак на хинди, така че всички присъстващи да могат да следят разговора ни. — Доста добре се препитават от това и от други майсторски кражби.
— Не разбирам. Защо хората ще купуват лекарства от тях? Можеш да си ги купиш почти от всяка аптека.
— Ти искаш всичко да знаеш, братко Лин, нали? Е, тогава да изпием още една чаша чай, защото това е история за две чаши чай.
При тези думи тълпата се разсмя и се скупчи малко по-плътно около нас. Хората взеха да си избират места покрай нас, за да седнат и слушат историята. Голям празен товарен вагон без персонал бавно изтрополи на съседната линия, застрашително близо до колибите. Никой не го удостои с нещо повече от бегъл поглед. Един железничар, облечен с риза и шорти в цвят каки, мина между линиите — оглеждаше релсите. От време на време поглеждаше към лагера на прокажените, но щом отмина, малкото му любопитство се изпари и той повече не се извърна назад. Донесоха чая и отпихме от него, а Абдула заразказва историята. Няколко деца се бяха подпрели на краката ни, приятелски прегърнати. Едно малко момиченце обви с ръка десния ми крак и ме прегърна с непресторена обич.
Абдула говореше на много опростен хинди и повтаряше някои откъси на английски, когато забележеше, че не съм го разбрал. Започна с британското владичество — времето, когато европейците са владеели цяла Индия от прохода Кибер до Бенгалския залив. Фиренги, чужденците, каза той, поставяли прокажените най-ниско в стълбицата на правата и привилегиите. Последни на опашката, те често не получавали нищо от ограничените доставки на лекарства и бинтове; спестявали им лечението. При глад или наводнения не достигали дори традиционните церове и билкови отвари. Така прокажените се усъвършенствали в краденето на онова, с което не можели да се снабдят по друг начин — дори станали толкова умели, че започнали да трупат излишъци и да продават лекарства на собствена черна борса.
На огромната територия на Индия, продължи Абдула, винаги е имало конфликти — разбойничество, бунтове, войни. Мъжете се биели, проливала се кръв. Но много повече умирали от загнояли рани и опустошителни болести, отколкото в битки. Важна част от базата данни на разузнаването били информацията за медицинските умения и контролът върху бинтовете и медикаментите. Всички продажби от аптеки, болници и търговци на фармацевтични продукти на едро се регистрирали. Всяка покупка или поредица от покупки, значително по-големи от обичайното, привличали внимание и понякога се стигало до арести и убийства. Издайническите покупки на лекарства и особено на антибиотици довели до провала на много дакаити и революционери. Но на черния пазар прокажените не задавали въпроси и продавали на всеки, който можел да си плати. Техните мрежи и тайни пазари съществували във всеки голям град в Индия. Купувачите били терористи, подставени агенти, сепаратисти или просто по-амбициозни разбойници.