Мошеникът

Последният етаж, където бяха директорските кабинети, беше великолепен. Джон бе свършил огромна работа през последните три дни. Помещенията бяха отрупани с взети под наем старинни мебели, компютри и красиви скулптури, поставени на пиедестали. Боядисаните в бяло стени бяха украсени с хубави картини, сложени в златисти рамки. Обстановката миришеше на класа, пари и успех.

Стив Бейтс се приближи до Биано и стисна ръката му.

— Джон каза на всички да си сложат табелки с имената, защото сигурно не познаваш някои от тези членове на семейството.

Биано се усмихна.

— Страхотно. А къде е той?

— Не знам. Трябваше да е тук. Всеки момент ще се появи.

Виктория се зачуди дали агентите от ФБР не бяха нарушили споразумението и не бяха арестували Джон. Но защо ще го правят? Това би развалило всичко. Тя беше дала дума на Гил… но неговата дума не струваше кой знае колко.

Биано застана пред групата.

— Аз съм Биано — без да е нужно се представи той. Всички се усмихнаха. Бяха го виждали в телевизионното предаване за най-търсените престъпници в Америка. — Благодаря ви, че се съгласихте да участвате в измамата. Джон сигурно ви е казал, че мишената е Томи Рина. Но има и нещо друго. Томи е луд, убиец маниак, който не може да се владее. Загуби ли контрол, няма начин да го овладеете. Той е като неуправляема ракета. Разгорещи ли се, ще започне да стреля. Трябва да знаете това и ако някой иска да се откаже, сега е моментът. Няма да се обидя.

Всички сведоха поглед надолу, поклащайки глави.

— Онова, което изкопчим от него, ще го делим по равно.

Един възрастен мъж на име Тиодор Бейтс от Сан Франциско стана. Беше хубав и имаше късо подстригана бяла брада и буйни коси.

— Това е много мило, братовчеде Биано, но Карол беше член на нашето семейство. Ние разговаряхме, преди да дойдеш, и решихме, че не искаме пари. Правим го заради нея. Не ни се струва правилно да взимаме пари.

Всички измърмориха одобрително.

Биано помълча, сетне кимна.

— Благодаря ви. Това наистина означава много. И така, ето как ще осъществим този етап на измамата. — И той им разказа за ужилването и им обясни какво да правят. Показа им компютърния диск, който Виктория бе програмирала така, че да възпроизведе падането на цената на акциите на „Фентрис Каунти Газ и Петрол“ и можеше да бъде актуализиран с текущата делова информация, която вървеше успоредно с истинския часовник на борсата в Ню Йорк, показващ времето в ъгъла на екрана. — И не забравяйте, всичко трябва да бъде толкова реалистично и безупречно, че мишената изобщо да не се усъмни. Нито за миг не се отклонявайте от ролята, която играете, каквото и да стане.

Те кимнаха и размениха по няколко реплики, после, когато се умълчаха, Биано продължи:

— Измамата, която ще правим, е вариант на „Вълшебният портфейл“. Измислена е от мошеника Уилям Елмър Мийд в началото на века, но печели успехи и до ден-днешен. Основният замисъл е мишената да инвестира в загиваща компания, за да я спаси. „Вълшебният портфейл“ ще купи фалиращата компания в последния момент и ще го направи богат. Задачата ни е да убедим Томи, че „Фентрис Каунти Газ и Петрол“ издъхва и цената на акциите е толкова ниска, че неговите пет милиона могат да контролират компания за стотици милиони долари. Трябва да бъдем готови да се придвижим във всякаква посока, за да отклоним въпросите на мишената. Томи ще бъде нервен. Оставя пет милиона! Вероятно ще доведе счетоводител или адвокат. Може да се откаже в последната минута. Ако това се случи, уредил съм измъкване. Ще изиграем финала другаде. Притиснати до стената.