Мошеникът
- Автор: Канел Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Мошеникът». Краткое содержание книги:
— Тук има много предположения, Гил. Вероятно ще искаш да ги подсилиш с доказателства, преди да ме обвиниш в нещо. Имаш ли документи за всичко това?
— Заснели са те на видеото, когато вчера си оставила папката на Джо Рина. — Той се усмихна мрачно. Усмивката му беше напрегната и противна. — Какво имаше в нея?
— Семейни снимки — уклончиво отговори тя.
— Биано Бейтс е измамник, който фигурира в списъка на десетте най-търсени престъпници от ФБР. По време на петгодишната ти служба в прокуратурата този списък ти е бил изпращан всеки месец. Бейтс е в него от двайсет и шест месеца. Снимката му е закачена на стената.
— Не обръщах голямо внимание на онези списъци, Гил. Бях твърде заета да ти върша работата.
— Бейтс е тук, в Сан Франциско. Следят го непрекъснато. Щракна ли с пръсти, свършено е с него. Можех да го арестувам заедно с теб, но тъй като сме работили съвместно, помислих, че дължа тази среща първо на теб. Щом настояваш да играем твърдо, веднага ще го пипнат.
Той я наблюдаваше внимателно и видя как тя леко трепна, като чу това. Явно Гил беше на прав път.
— Не ми дължиш среща. Просто се опитваш да ме накиснеш.
— Не е необходимо да те накисвам, Вики. Ти си в ръцете ми. Биано Бейтс също. Не е нужно да търся доказателства, за да предявя обвинения към него. Имам дълъг списък с престъпленията му.
— Добре, какво искаш тогава?
— Не съм добър адвокат. Убеден съм, го знаеш.
Тя се въздържа от коментар.
— Но много добре познавам човешката душа и знам правилата на играта. Ето защо се питам: „Защо става така? Защо Виктория прави такива глупашки номера?“. И знаеш ли какъв е отговорът? Тук се мъти нещо друго. Има част от ребуса, която не виждам. Ти си твърде умна за сценариите, които току-що изброих. Ако ми се довериш, може да ти помогна. Вероятно ще сключим сделка и ще намалим обвиненията срещу теб и Бейтс.
Виктория се вторачи в него.
— Каква сделка?
— Признай всичко и сетне ще измислим нещо.
— Задържай, като пускаш, а? — усмихна се тя. — Не и с теб, Гил. Това става само когато играта се дирижира от измамници.
— Не разбирам за какво говориш.
— Сигурна съм, че не разбираш — каза тя, после се умълча. — Не мисля, че ще можем да се споразумеем, Гил. Обвини ме в каквото искаш, сетне ще видим какво ще стане.
Той дълго седя на стола, съзерцавайки ръба на панталона си, сякаш там се криеше отговорът.
— Това не е съвсем неочаквано, но жалко все пак. — Обърна се и натисна звънеца до вратата. След минута в стаята влезе Грейди Хънт, облечен в кевларен екип. — Арестувайте Бейтс. Използвай СРС. Ако се опита да избяга, не му четете правата и го обезвредете.
— С удоволствие — рече Грейди и излезе.
— Нима ще го убиеш хладнокръвно? — попита Виктория.
— Знаеш какви са онези от СРС — тихо отговори Гил.
Тя знаеше всичко за Специалните разузнавателни сили. Те бяха прословути. Раздаваха правосъдие на улицата. Намираха набелязания престъпник и вместо да го арестуват, го следяха и изчакваха да извърши някакво престъпление, после хладнокръвно го застрелваха. Това бяха узаконени екзекуции. Ако Биано се опиташе да избяга, както сигурно щеше да направи, СРС щяха да го убият, без да задават въпроси.
Виктория се опита да продължи с блъфа си, но непрекъснато си представяше как Биано лежи в локва кръв и умира самотен. Гил я наблюдаваше през цялото време и педантично махаше невидими прашинки от сивия си костюм. Времето минаваше. Накрая Виктория не издържа.
— Добре. Отмени заповедта. Ще сключим сделка.
Той протегна ръка и натисна звънеца. Друго униформено ченге подаде глава през вратата.
— Кажи на агент Хънт, че заповедта се отменя. Нещата може да се развият в различна насока.
Виктория постигна възможно най-доброто споразумение. Сделката включваше обещанието на Гил тя да бъде адвокат на Биано, след като го арестуват. Гил настоя да провери показанията й с детектора на лъжата. Заведоха я в другата стая и я свързаха с полиграфа.
През следващия час тя му разказа цялата история и му обясни етапите на измамата. Гил Грей и двама агенти от ФБР слушаха внимателно, а детекторът проверяваше достоверността на разказа й. Накрая се почувства уморена и омърсена. Догади й се. Беше издала всичко с единственото извинение, че не можеше да се примири с мисълта да убият Биано.
— Това ми харесва — отбеляза Гил.