Мошеникът
- Автор: Канел Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Мошеникът». Краткое содержание книги:
Биано затвори очи, за да не гледа тази отвратителна картина. Налагаше се да остане с Томи до сутринта.
32.
Ужилването
В осем сутринта паркираха пред „Пен Мючуъл Билдинг“. Томи заключи двата пълни с пари куфара в багажника и бързо се отдалечи от колата, без да чака Биано. Насочи се право към стъклените врати на сградата.
— Кога ще е срещата на акционерите? — попита той, когато Биано го настигна.
— Мисля, че в осем и петнайсет.
Вътре цареше оживление. Млад мъж, понесъл купчина папки, се вмъкна в асансьора им, преди да успеят да слязат. Настигна го една млада жена, която задържа вратите, но не се качи.
— Кажи на господин Мънро, че акциите току-що паднаха на пет седемдесет и осем — отчаяно каза той на момичето, което изглеждаше притеснено и разтревожено.
— Не мога да нахлуя там с такава новина — отговори тя. — Занеси на госпожица Луна докладите за барелите на ден от залежите на Изток и Югоизток. А аз ще видя дали господин Хачър ще може да пусне бележка на господин Мънро.
Биано се зачуди коя, по дяволите, е госпожица Луна. Разбра, че му изпращат послание, предупреждение. Беше нащрек, но не знаеше какво е станало.
Навсякъде кипеше трескава дейност. Издокарани консервативно, членовете на семейство Бейтс работеха на компютрите или разнасяха насам-натам папки с доклади. Телефоните звъняха. Изведнъж чу името си. Погледна Томи с надеждата, че мафиотът не знае кой е Биано Бейтс. Томи се беше унесъл в опит да се съсредоточи върху енергичната работа в офиса. Изглеждаше смаян от скъпите произведения на изкуството и множеството забързани, добре облечени напористи млади интелектуалци.
Биано се отдалечи от него и взе слушалката.
— Имаме проблем — информира го Стив. — Тук стана голяма бъркотия. Виктория се опитва да…
Неочаквано една ръка се протегна и прекъсна връзката. Биано вдигна глава и видя, че Томи го гледа гневно.
— Какво правиш, да ти го начукам? — попита мафиотът.
— Щях да се свържа с пейджъра на доктор Сътън и да проверя дали не е тук. Мислех, че ще е добре да разберем какво е намислил, след като може да развали сделката.
Гласът на Биано бе изпълнен с презрителна ирония. Рискува, защото Томи едва ли би го ударил пред всички онези служители на компанията. Очите на мафиота блеснаха лудешки, но се въздържа.
— Намери президента — заповяда той, отвори брошурата и посочи снимката на Джон. — Да притиснем този мухльо.
После сграбчи за рамото един от чиновниците и каза:
— Искам да видя Линуд Лейси.
— Господин Лейси не е тук.
— Как така? — изненада се Биано.
— Няма го. Снощи е получил лек сърдечен удар. В болница е.
— Кой води шоуто тук, по дяволите? — изръмжа Томи.
— Госпожица Луна.
— Коя? — попита Биано, като трескаво разсъждаваше.
Не можеше да разбере какво става.
— Госпожица Луна, главният финансов директор от клона в Ноксвил. Долетя тук за срещата на акционерите. Извинете, но трябва да занеса информацията за несигурното движение на акциите на господин Стюарт — каза служителят и тръгна.
— Къде е госпожица Луна? — извика след него Биано.
— В кабинета на господин Лейси. Приготвя се за срещата с акционерите.
Томи погледна Биано.
— Бил съм тук само веднъж — каза Биано, — но мисля, че кабинетът на господин Лейси е в ъгъла ей там.
— Къде е Алекс, да му го начукам? — изръмжа Томи, оглеждайки се за адвоката.
— Той не ни трябва — отговори Биано, като се радваше, че косматият арменец не се е появил.
В преддверието на кабинета на президента седеше Елън Бейтс. Преди да се омъжи за Стив, тя практикуваше телефонни измами и правеше шашми от Ню Йорк до Лос Анджелис. Елън имаше дарбата да бръщолеви неуморно и беше интелигентна. Бяха я избрали за акционер и Биано се изненада, че сега тя играе второстепенната роля на секретарка на президента на компанията. Нещо ставаше.
— Бихме желали да видим за минутка госпожица Луна — каза той.
— Опасявам се, че това е невъзможно — сряза го Елън и продължи да набира някакъв телефонен номер.
Томи протегна ръка и натисна вилката.
— Няма нищо невъзможно. Вътре ли е тя?
— Готви се за много важна среща с акционерите — сърдито каза Елън и махна ръката му от телефона.
— Чудесно, защото аз съм много важен акционер — изръмжа Томи.
— Аз… още съм…