Авемпарта
- Автор: Съливан Майкъл Дж.
- Серия: Откровенията на Ририя #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Авемпарта». Краткое содержание книги:
- Има предвид магия - разясни Ариста.
- Знам.
- Елфическите майстори се събирали тук от цял свят, за да изучават и практикуват висше Изкуство. Ала това не е било просто училище. Самата сграда е огромен инструмент, подобно на огромна ковашка пещ, само дето в този случай тя функционира като фокусиращ елемент. Стените служат като източник на сила, а многобройните върхове са сходни с антените на скакалец или мустаците на котка. Те изследват света, чувствайки, усещайки, концентрирайки в това място самата същност на екзистенция-та. Подобно на гигантски лост и опорна точка, служи на един-единствен артист да мултиплицира силата си почти до необозрими величини.
- Артистично видение... - каза Ройс. - Устройство, което ще ти позволи да откриеш наследника с магия?
- Уви, дори Авемпарта не притежава такава сила. Не мога да открия нещо, което никога не съм виждал и не съм запознат със съществуването му. Обаче мога да открия нещо, с което съм много добре запознат; нещо, което създадох със специфичната цел да потърся по-късно.
Преди деветстотин години, когато Джериш и аз решихме да се разделим, за да скрием Неврик, аз им изработих амулети. Те имаха двойно приложение: защитаваха ги от Изкуството, като по този начин никой не можеше да ги открие чрез ясновидство; а на мен позволяваха да ги открия, проследявайки известна само на мен сигнатура.
Естествено, двамата с Джериш смятахме, че ще е само въпрос на няколко години да съберем поддръжници и възстановим императора на трона. Но както всички знаем, нещата не протекоха по този начин. Мога само да се надявам, че Джериш е бил достатъчно мъдър да заръча на наследниците да пазят медальоните и да ги предават от поколение на поколение. Но може и да искам твърде много, тъй като кой би предположил, че ще живея толкова дълго?
Прекосиха друг тесен мост, издигнал се на притеснителна височина. Отгоре се развяваха пъстроцветни банери с избродирани портрети и огромни букви. Ариста забеляза Ройс да се взира в тях, мълчаливо произнасяйки думите, докато се опитваше да ги разчете. Прекосявайки моста, се изправиха пред висока богато украсена рамка, вдялана в камъка, но врата нямаше.
- Ройс, ще бъдеш ли така добър?
Споменатият пристъпи напред и като постави ръце на гладкия камък, натисна.
- Какво прави той? - запита Ариста.
Есрахаддон се обърна и погледна към Ройс.
Крадецът постоя неловко за миг, сетне каза:
- Авемпарта има магическа защита, която не допуска същества без елфическа кръв. Всяка тукашна ключалка действа на този принцип. Първоначално си мислехме, че само аз и Есра - понеже е бил поканен - можехме да влизаме. Но се оказа, че е нужно единствено елф да те покани. Есра откри точните думи и така можах да ви вкарам.
- И като стана дума за това... - Есрахаддон посочи каменната арка.
- Съжалявам - каза Ройс и с ясен глас добави: - Мелентанариа, ен венау рендин Есрахаддон, ен Ариста Есендън адона Меленгар - което Ариста си преведе като Пропусни магьосника Есрахаддон и Ариста Есен-дън, принцеса на Меленгар.
- Старият език? - попита Ариста.
- Да - Есрахаддон кимна. - Има много сходства между него и елфи-чески.
- Чакайте - Ариста погледна към арката, която сега обграждаше отворена врата, - все още не разбирам как ти. - принцесата внезапно застина с отворена уста. - Но ти не изглеждаш.
- Аз съм мир.
- Какво?
- Мелез - обясни Есрахаддон, - човешка и елфическа кръв.
- Но ти никога.
- Не е нещо, с което да се хвалиш наляво-надясно - рече крадецът. -И ще съм благодарен, ако това си остане между нас.
- О. разбира се.
- Хайде. Ариста все още трябва да изиграе своята роля - каза Есра-хаддон, докато влизаше.
Попаднаха в идеално кръгла стая. Беше като да се озовеш във вътрешността на гигантска топка. За разлика от останалите помещения в кулата и въпреки размера си, стаята не бе украсена. Представляваше просто огромна гладка стая, по чиито стени не се виждаха никакви пукнатини или сглобки. Спираловидно стълбище се издигаше от пода, отвеждайки до платформа в средата на залата.
- Спомняш ли си Плезиантичните формули, които ти преподавах, Ариста? - запита магьосникът, докато се изкачваха. Гласът му бе многократно отразен от стените.