Авемпарта
- Автор: Съливан Майкъл Дж.
- Серия: Откровенията на Ририя #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Авемпарта». Краткое содержание книги:
- Не! - изкрещя Терън и се хвърли напред. Затича към Ейдриън с намерението да го извлече от пътя на слепия звяр, преди онзи да го е достигнал, но чудовището беше прекалено бързо и двамата стигнаха до боеца по едно и също време.
Терън грабна камък и извади счупеното острие, което още носеше. Прицели се в незащитената шия и заби парчето, използвайки силиката като чук.
Това попречи на звяра да убие Ейдриън, но гиларабринът не изпищя както когато бе пронизан с кинжала. Вместо това се изви и се засмя. Терън повтори удара си, но отново не последва писък. Чудовището му заговори, но фермерът не разбра думите му. Сетне, напълно информирано за местонахождението на селянина, създанието замахна с нокти.
Терън не притежаваше бързината и ловкостта на Ейдриън. Макар да бе силен за възрастта си, износеното му тяло не можеше да се отмести от удара навреме и огромните нокти го промушиха като четири меча.
* * *
- Татенце! - изпищя Тракия, тичайки към него. Препъваше се по склона и плачеше.
Тобис и джуджето изстреляха камък по гиларабрина, уцелил опашката му. Звярът се извъртя и яростно се отправи в тяхна посока.
Падайки на колене, Тракия допълзя до Терън и откри, че тялото му е изпотрошено. Лявата му ръка лежеше извита назад, кракът му също бе обърнат в неестествена посока. Гърдите му бяха подгизнали от черна кръв, а разтрисащият тялото му дъх излизаше на пресекулки.
- Тракия - съумя да промълви тихо.
- Татенце - проплака тя и го прегърна.
- Тракия... - каза той отново, притискайки я към себе си със здравата ръка, - толкова. - болката затвори плътно очите му. - Толкова се гордея с теб.
- Боже, татенце. Не. Не. Не! - изплака тя, поклащайки глава.
Тя го държеше, стискайки с цялата си сила, опитвайки се да го задържи при себе си. Нямаше да го остави. Не можеше, той бе всичко, което тя имаше. Тя хленчеше и виеше, стискайки ризата му, целувайки челото и бузата му и усети как той угасна в ръцете й.
Терън Ууд умря на обгорената земя сред локва кръв и кал. С него в нощта изчезна и последната искрица надежда на Тракия; последната й опора в света.
Нощен мрак, сетивен мрак, духовен мрак. Тракия се давеше и в трите. Баща й бе мъртъв. Нейната светлина, надежда, последна мечта - всичко това си бе отишло с последния дъх, отронил се от устните му. На света не бе останало нищо, което то да не й бе отнело.
То беше убило майка й.
То беше убило брат й, жена му и племенника й.
То беше убило Дениъл Хол и Джеси Касуел.
То беше опожарило селото й.
То беше убило баща й.
Тракия повдигна глава и го погледна.
Никой, нападнат от него, не бе оцелял. Нямаше спасили се.
Тя се изправи и бавно закрачи напред. Бръкна под плаща и извади меча, който все още стоеше скрит там.
Чудовището откри катапулта и го смаза. Обърна се и задуши обратния си път по хълма. Не усети младото момиче.
Дебелият слой пепел прикриваше стъпките й.
- Не, Тракия! - извика Томас. - Бягай!
Гиларабринът спря и задуши по посока на звука, усещайки опасност, но в невъзможност да определи източника. Опита се да търси в посоката на гласа.
- Не, Тракия... недей!
Момичето не обърна внимание на свещеника. Тя бе отвъд чуване, виждане, мислене. Вече не се намираше на хълма. Вече не бе сред Далг-рен. Намираше се в тунел, тесен тунел, водещ само към едно нещо - него.
То убива хора. Това е, което прави.
Звярът душеше въздуха. Тя виждаше, че той я търси, опитва се да надуши страха, който внушаваше на жертвите си. Тракия не изпитваше такъв. То бе унищожило и това.
Сега тя бе невидима.
Без колебание, страх, съмнение или съжаление, Тракия тихо отиде до извисяващото се чудовище. Вдигна високо елфическия меч с две ръце. С цялата си тежест заби счупения меч в тялото на гиларабрина. Не трябваше да полага много усилия; острието проникна лесно.
Звярът изпищя в смъртен страх и объркване.
Извъртя се и се отдръпна, но вече бе твърде късно. Мечът затъваше до дръжката. Същината на гиларабрина и силите, които я задържаха, се разпаднаха. С разкъсването на обединяващите я връзки, енергията се завърна в света с внезапен яростен взрив. Избликналата сила повали Тракия и Томас на земята. Взривната вълна продължи надолу по хълма, вдигайки разтревожени ята птици.
Зашеметен, Томас се изправи на крака и се доближи до крехката фигура на Тракия Ууд в центъра на образувалата се на мястото на гилараб-рина падина. Той възхитено пристъпи напред и се просна на колене пред момичето.