Авемпарта
- Автор: Съливан Майкъл Дж.
- Серия: Откровенията на Ририя #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Авемпарта». Краткое содержание книги:
- Значи все пак си внимавала в уроците ми. Отлично. Права си, мечът е безполезен. Изписаната на острието му дума е тази, която разваля магията. Ако бъде забита в тялото на звяра, тя ще раздели елементите, които задържат съществуването му и ще развалят магията.
- Ако вие го бяхте взели, сега щяхме да имаме начин да се бием с чудовището.
- Е, поне ме спасихте, за което съм благодарна - напомни им Ариста.
- Рано е още за благодарности, то все още е навън - каза Ройс.
- Тъй, значи Тракия наема Ройс - за което все още не знам подробности - но също не разбирам и защо ти си тук, Есра - призна тя.
- За да открия наследника.
- Няма наследник - каза им тя. - Всички претенденти се провалиха, а останалите са мъртви. Чудовището разруши всичко.
- Не говоря за тази глупотевина. Имам предвид истинския Наследник на Новрон.
- Чакай малко - спря го Ройс. - Не дойдохме оттук.
- Ние - не, обаче аз го сторих.
Ройс се огледа.
- Не, в грешка си. Оставих те да водиш, а ти си нямаш и представа къде е изходът.
- Не ви отвеждам към изхода.
- Какво? - изуми се Ройс.
- Не излизаме - отвърна чародеят. - Отивам във Велънтрайн лайар-трен и вие двамата ще дойдете с мен.
- Би било добре да обясниш защо - гласът на Ройс охладня с няколко градуса. - В противен случай си правиш прекалено произволни предположения.
- Ще обясня по пътя.
- Ще обясниш сега - каза Ройс. - Имам и други дейности, с които да се съобразявам.
- Не можеш да помогнеш на Ейдриън - каза магът. - Гиларабринът отдавна вече е стигнал в селото. Ейдриън е или мъртъв, или в безопасност. Нищо не може да промени това. Нему не можеш помогна, но можеш да помогнеш на мен. Прекарах почти два дни в опити да проникна във Велънтрайн лайартрен, но без теб не мога да вляза. Сетне би ми отнело дни, вероятно седмици, ако трябва да действам сам, но с помощта на Ариста можем да приключим тази нощ. Марибор е сметнал за нужно да ви доведе при мен точно в момента, когато най-силно се нуждая от вас.
- Велънтрайн лайартрен - измърмори Ройс. - Означава артистично видение на елфически, нали?
- Владееш малко елфически, браво, Ройс - каза Есрахаддон. - Трябва да изследваш по-задълбочено потеклото си.
- Потеклото си? - объркано каза Ариста. И двамата не й обърнаха внимание.
- Не можеш да си от полза на хората в селото, но можеш да ми помогнеш в довършването на това, заради което дойдох тук. За каквото ви доведох тук.
- Нуждаеш се от помощта ни, за да откриеш истинския Наследник?
- Разочарован съм, Ройс. Обикновено умът ти сече далеч по-бързо.
- Мислех, че го пазиш в тайна.
- Тъй беше, но обстоятелствата ме принудиха да променя мнението си. Сега престани да си толкова упорит и ела. Може би някой ден ще си припомняш тези мигове, мислейки как си променил света с простото слизане по тези стълби.
Крадецът продължаваше да се колебае.
- Мисли - каза Есрахаддон. - Какво би могъл да сториш за Ейдри-
ън?
Ройс не отговори.
- Ако изтичаш по стълбите, стрелнеш се през тунела, преплуваш до гората и намериш смъртта си край селото, какво ще постигнеш с това? Дори и ако по чудо съумееш да стигнеш до Ейдриън преди да бъде убит, как ще му помогнеш? Ще стоиш там подгизнал и едва поемащ дъх. Нямаш меча. Не можеш да го нараниш. Не можеш да го сплашиш. Съмнявам се дори дали можеш да му отвлечеш вниманието, а даже и да го сториш, то ще е само за миг. Отидеш ли, с това ще докараш единствено смъртта си. Съдбата на Ейдриън не лежи в твоите ръце. Убеден си в пра-вотата ми, иначе не би ме слушал все още. Сега престани да се инатиш.
Ройс въздъхна.
- Слава на боговете - рече магьосникът. - Да вървим.
- Почакай малко - спря ги Ариста. - Аз нямам ли право на глас?
Магът се извърна:
- Знаеш ли пътя за навън?
- Не - отвърна принцесата.
- Тогава нямаш - уведоми я чародеят. - Сега, ако обичате, нека побързаме. Достатъчно време бе пропиляно. Следвайте ме.
- Спомням си те по-мил - викна му Ариста.
- А аз вас: като по-чевръсти.
И отново бяха на път, отправяйки се по-дълбоко и по-дълбоко към центъра на кулата. Есрахаддон проговори отново:
- Повечето люде смятат, че тази кула била построена от елфите като защитно съоръжение във войните срещу Новрон. Както и двамата вероятно сте предположили, това не е истина. Цитаделата предхожда Новрон с хилядолетия. Други мислят, че е построена като укрепление срещу морските гоблини, прословутите Ба Ран Гхазел, ала това също е неистина. Общата грешка: мислят, че това е крепост. Това е резултат от човекоцен-тричния начин на мислене. Елфите са живеели далеч преди появата на хората или гоблините, може би дори преди джуджетата. В онези дни не са се нуждаели от укрепления. Дори не са имали и помисъл за война, тъй като Рогът на Гилиндора разрешавал всичките им конфликти. Не, това не е било някакво защитно съоръжение, охраняващо единствения брод при река Нидвалден, макар хилядолетия по-късно да била използвана и с такава служба. Първоначално тази цитадела била изградена като център за Изкуството.