Пепел [bg]

– Защо имам чувството, че лъжеш?

По кожата на врата на Харлан избиха аленочервени петна.

– Какво ще правите с мен? – попита той.

– Оставили сте едно малко момиченце да умре – обади се Питър, чийто глас жулеше като шибащ камшик. – Ти как мислиш?

Адамовата ябълка на Харлан подскочи. Погледът му зашари далече от гневното лице на Питър, плъзна се по безизразните физиономии на мъжете зад катедрата и накрая се спря на Йегър. – Но вие не можете да ме застреляте.

– Така е, но не може и да останеш тук – отвърна Йегър. – Грехът ти опетнява всички ни.

От мъжете зад катедрата се разнесоха неясни възгласи на одобрение. Питър кимна, ала лицето на Крис излъчваше студенина, а мракът, който лъхаше от него, беше по-силен от всякога.

– Ще ме отлъчите? – В очите на Харлан изби влага. – Моля те, не ме карай отново да се връщам там. Онези същества ...

Питър, за когото повечето решения включваха използването на оръжие, каза:

– Слушай, това си е твой проблем. Лично аз нямам нищо против още сега да ти тегля куршума.

Йегър вдигна ръка, за да ги накара да замълчат.

– Ще бъдеш в не по-лошо положение от онова момиченце, дори в много по-добро. Ще получиш обичайните тридневни дажби храна, които се полагат на всеки, на когото сме отказали убежище.

– Но аз бях добър работник – проплака Харлан. – Откакто дойдох тук, не съм сторил нищо лошо.

– „Не ставай съучастник на чужди грехове. Пази себе си чист.“[34] – цитира Йегър. – Ти носиш клеймото на Азазел. Грехът ти ще петни и нас, докато не си отидеш. От този момент насетне ти си отлъчен.

– Не. Моля ви. Нека остана тук поне тази нощ – изрече Харлан с пресипнал глас. – За бога, вече се свечерява. Скоро ще се стъмни!

– В такъв случай съветът ми е – каза Йегър – да бягаш бързо.