Пепел [bg]

В крайна сметка Джес се бе оказала права: с гнева се живееше по-лесно, отколкото със скръбта. Яростта я караше да си въобразява, че все още може да промени нещо. Че да приемеш, означава да се предадеш.

– Като дойде краят на света – продължи Кинкейд, – хората, на които преди не им е пукало за нищо, изведнъж стават вярващи. Ако в началото е имало едно ядро от вярващи, впоследствие те взимат контрол над останалите. Градът винаги е бил... да, консервативен е подходяща дума. А Съветът е само върхът на айсберга.

– Ами ти? Ти вярващ ли си?

– Аз вярвам в живота и съм достатъчно възрастен, за да мога да приема доброто заедно със злото. Може би опростявам нещата, но ми се ще да вярвам, че върша нещо добро тук. А ако трябва да бъда честен, животът в града е за предпочитане пред другата възможност.

– Ами Джес?

– Тя би желала да – Кинкейд подбра внимателно думите – промени някои неща. Както каза тя, цената за това да останем сами е прекалено висока. Освен това хората се страхуват. Никой не иска да предизвиква вълнения, не и сега. Когато живееш прекалено дълго, идва един момент, в който е по-лесно да се съгласиш, отколкото да се противопоставиш. По принцип съм съгласен с нея, но не мисля, че можем да си позволим алтернативата.

И какво означаваше това? Че всички тези възрастни хора бяха прекалено изморени? Че търсеха хора като Крис? Или като нея? Може би. При положение, че Рул беше собственост на Съвета, а последен арбитър винаги е бил член на фамилията Йегър, тогава Джес щеше да притисне Крис, надявайки се, че той ще се възползва от уважението, което дядо му бе извоювал. И какво щеше да промени така?

– Но Джес може да каже нещо. Да свика събрание или... нещо такова.

Кинкейд я изгледа така, сякаш имаше лимон в устата.

– Тя няма власт. Това са законите на мнозинството, а мнозинството е на страната на Съвета и на Преподобния.

„Тоест мнозинството от мъжете.“

– А ти на страната на Преподобния Йегър ли си?

– По принцип не съм против него. Разбирам логиката му. Ако искаме да оцелеем, трябва да поддържаме реда. Но не съм съгласен с екзекуцията.

„И възрастните твърдят, че ние сме били уклончиви.“

– Ами тогава направи нещо.

– Не е толкова просто, хлапе. Осен това е лесно да критикуваш. Въпросът е дали имаш по-добра идея. А аз не мисля, че имам. Но дори да беше така, не съм правилният човек за тази работа.

– За разлика от Крис, така ли? – Тя поклати глава. – Лена беше права. Защо трябва ние да оправяме вашата каша? Вие сте страхливци.

– Да – отвърна Кинкейд. – Имаш право.

– Едно нещо искам да знам – каза Кинкейд и прехвърли юздите през главата на коня си. – Какво стана в съдебната зала? Имам предвид, след като Преподобния ме изрита.

Тя си спомни предупреждението на Ърнст: „Някои неща е най-добре да останат между тези четири стени“.