Тайната на Торинската плащаница
- Автор: Крайстер Сэм
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9786191511037
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Торинската плащаница». Краткое содержание книги:
Това е най-спорната религиозна реликва в световната история.
Никой не знае как се е появил ликът върху нея.
Никой не знае точно откъде е дошла.
Днес най-великата мистерия в християнското минало крие ключа към поредица зловещи убийства в Града на ангелите. На брега на океана е намерено обезобразеното тяло на известна сценаристка, чийто последен филм се казва „Плащаницата”. Само двама умели детективи съзират невероятната поредица от улики, която води от Калифорния до Ватикана. Възможно ли е всички тайни да имат общо ДНК?
Световният бестселър автор Сам Крайстър, издаван на 35 езика, предлага нов зашеметяващ сюжет, почиващ на поразителни научни разкрития и реални исторически факти.
Сам Крайстър е носител на повече от дузина телевизионни награди за документални филми, посветени на научни открития, серийни убийства и отвличания. Работи едновременно като режисьор, продуцент, водещ, репортер и – най-голямата му страст – писател. В романите му се смесват равни дози размах на действието, усет към детайла и историческа мистика, за да се получи първокачествен трилър коктейл.
Урсула Брусар закрива устата си и се притиска до съпруга си. Той си придава смело изражение заради жена си.
– Знаете ли защо?
– И двамата знаем защо. – Погледът на Ник красноречиво показва, че няма да се остави да го залъгват. – Вие сте анализирали ДНК, взета, – тоест открадната, от Торинската плащаница, и някой иска да ви убие заради това, което сте открили.
Madame Брусар проговаря, преди мъжът ѝ да успее:
– Откъде взехте адреса ни?
– Даде ми го Ерика Кракси.
Тя кимва, после пита колебливо:
– Те добре ли са? Ерика и Роберто?
Ник решава да каже истината:
– Не съвсем. Роберто изчезна. Мислим, че все още е жив. Ерика е в безопасност. Лично се погрижих за това.
Урсула събира ръцете си и прошепва нещо на френски, което Ник нито чува добре, нито успява да разбере.
Едуар обаче я разбира. Той може да е правил много глупости в живота си, в повечето случаи за пари, но никога не пренебрегва съветите на жената, с която живее повече от трийсет години. Без да продума, отива до стената зад детектива и силно натиска дървената облицовка с дланта на дясната си ръка. Отваря се врата. Зад нея се вижда черен сейф с размери половин на половин метър. Брусар губи близо трийсет секунди, докато въведе сложния цифров код на ключалката. Накрая дръпва тежката стоманена дръжка и отваря вратата.
Ник поглежда часовника си. Десет минути са минали, откакто влезе в къщата. Шестстотин секунди, през които убиецът на Марио Сакони може да ги настигне.
Французинът изважда единственото нещо, което има в сейфа – запечатан плик с размер А4.
– Това е – казва, като го подава на Ник. – Всичко е вътре. Пълните резултати. Оригиналният протокол. Данните и остатъкът от пробата.
Ник взема плика и го отваря. Вътре има гланциран лист с нещо, което прилича на гигантски баркод. Генетичен отпечатък. Божията ДНК? Или просто ДНК на неизвестен смъртен? В малко найлоново пликче има няколко тъмни люспици. До тях е залепен миниатюрен 8-гигабайтов микрочип за USB. Има записки и писма. Печатни и ръкописни документи на италиански и френски. Има и на английски – от Тамара Джейкъбс за Роберто Кракси.
Ник вдига глава. Не към Едуар. Вече му е ясно кой взема важните решения в семейство Брусар.
– Madame, трябва да се махнем от тук – веднага.
– Тогава тръгваме. – Урсула Брусар отваря вратата на кабинета. – Животът ни е във ваши ръце, Monsieur.
129
Едуар Брусар натиска копчето на ключодържателя си и автоматичната желязна порта в задната част на имението се отваря. Той изкарва почти безшумно черното Бе Ем Ве 7 на страничната уличка.
Ник седи отзад, приведен и с готов за стрелба пистолет. Докато минават по крайбрежната улица, Урсула провежда няколко разговора от телефона в колата. Пенливите морски вълни се разбиват с грохот от лявата им страна. Отдясно един до друг са наредени лъскави хотели. Ник оглежда другите автомобили от всички страни, като използва централното и страничните огледала.
– За колко време ще стигнем? – пита той.
– Десет минути – отговаря Урсула, като се навежда между двете предни седалки.
– Не гледайте към мен – сопва се Ник. – Обърнете се напред. Трябва да изглежда така, сякаш сте само двамата със съпруга ви.
– Pardon11 – казва тя, стресната от грубия му тон.
На Ник не му пука. Човекът, който отвлече Роберто Кракси – бивш служител в спецчастите – едва ли ще се затрудни със семейна двойка от средната класа и един уморен американски полицай.
Автомобилът влиза в задръстване, причинено от голям камион, заседнал в двете платна. Навсякъде около тях колите маневрират, за да заобиколят, и свирят с клаксони.
Ник застава нащрек. Задръстването е много неподходящо място за тях. Тук са като мишени на стрелбище. Колата отпред спира и Едуар се принуждава да направи същото. В огледалото Ник вижда приближаващ се отзад мотор, който заобикаля спрелите коли, търси пролуки. Мотоциклетистът носи черни кожени дрехи и каска, закриваща цялата глава. Ник ляга на задната седалка, опира се във вратата и хваща пистолета с две ръце.
Мотоциклетът криволичи между колите. Изравнява се с шофьорската врата на задния автомобил. Ник насочва беретата към главата на мотоциклетиста. Стъклата на беемвето са затъмнени и той приема, че другият мъж не го вижда. Мотоциклетът се придвижва бавно напред. Двигателят изревава. Ник притиска пръст в спусъка. Мотоциклетът се изравнява с Урсула Брусар.