Тайната на Торинската плащаница
- Автор: Крайстер Сэм
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9786191511037
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Торинската плащаница». Краткое содержание книги:
Това е най-спорната религиозна реликва в световната история.
Никой не знае как се е появил ликът върху нея.
Никой не знае точно откъде е дошла.
Днес най-великата мистерия в християнското минало крие ключа към поредица зловещи убийства в Града на ангелите. На брега на океана е намерено обезобразеното тяло на известна сценаристка, чийто последен филм се казва „Плащаницата”. Само двама умели детективи съзират невероятната поредица от улики, която води от Калифорния до Ватикана. Възможно ли е всички тайни да имат общо ДНК?
Световният бестселър автор Сам Крайстър, издаван на 35 езика, предлага нов зашеметяващ сюжет, почиващ на поразителни научни разкрития и реални исторически факти.
Сам Крайстър е носител на повече от дузина телевизионни награди за документални филми, посветени на научни открития, серийни убийства и отвличания. Работи едновременно като режисьор, продуцент, водещ, репортер и – най-голямата му страст – писател. В романите му се смесват равни дози размах на действието, усет към детайла и историческа мистика, за да се получи първокачествен трилър коктейл.
Ник се измества и се прицелва над рамото ѝ. Няма смисъл да се цели в защитената от кевларената каска глава – трябва да е или във врата, или в тялото. Внезапно моторът изревава. Завива рязко надясно. Ник се обръща наляво. Завърта ръцете си. Мотоциклетът се отдалечава. Изчезва от поглед. Остава само шумът. Гърлено избумтяване от бензина и внезапното избълване на отработени газове.
Човекът просто е бил любопитен. Искал е да надникне вътре – да види кой се вози в тази кола за над сто хиляди евро, каквато малцина могат да си позволят. Ник си отдъхва, когато излизат от задръстването и вижда табели за летището на Ница.
11 Извинете (фр.) – б. пр.
130
Мобилният телефон, оставен на дясната седалка, иззвънява. Монахът вдига.
– Да.
– Къде си? – пита сопнато Карлота Капелини.
– Пред вилата. Лампите светят. И виждам колата, с която е дошъл американецът.
– Не са там. И американеца го няма.
– Какво искаш да кажеш? – пита той, като оглежда имението отвън.
– Това, което казах. Комуникационният ни екип засече телефона на Едуар Брусар по сателитната система. Движи се на запад със скорост петдесет километра в час. Предполагам, че е с колата си и отива към летището.
Той запалва двигателя.
– Още ли следите сигнала?
– Si. – Тя поглежда мигащата оранжева точка на монитора. – Тръгвай, аз ще те насочвам.
Той освобождава ръчната спирачка и потегля по крайбрежната улица.
– Спря ли пратката на американеца?
Монахът се опасява точно от този въпрос.
– Закъснях. Беше заминала.
– Как така закъсня?
Той решава да не обяснява защо се е забавил. Не можеше да остави Кракси да умре от бавна смърт в саркофага, нито да поеме риска мъжът да избяга. Капелини е бясна:
– Ами ако някой от куриерската служба те разпознае и даде описанието ти на някой друг?
– Няма.
– Защо си толкова сигурен?
– Сигурен съм. От тях остана само пепел. Пепелта не може да говори.
131
Едуар Брусар дава ключовете на колата си на пиколото пред хотел „Шератон“ точно срещу летището.
Тъй като вече е твърде късно да вземат самолет, Ник и семейство Брусар решават да преспят и да вземат първия възможен полет на сутринта. Урсула ще отиде при една приятелка в Швейцария – висш дипломат с двайсет и четири часова охрана. Ник и Едуар ще летят до Париж и оттам ще направят връзка за Лос Анджелис, където французинът ще даде пълни показания в полицията. Или поне това е планът, който Ник е начертал, за да запази всички в безопасност и сам да се измъкне от разследването.
Те вземат ключовете и се качват в две свързани помежду си стаи на третия етаж с малките, набързо събрани чанти. Ник заключва вратата на Урсула с веригата и за всеки случай подпира дръжката със стол. Двамата с Едуар отиват в другата стая и американецът залоства вратата по същия начин.
Едуар отваря минибара.
– Имам нужда да пийна нещо. А вие?
Ник също. Иска да изгълта няколко студени бири, а после чаша „Джак Даниелс“, но потиска желанието си и отговаря сдържано:
– Само чаша вода, ако може.
– Както искате.
Едуар взема две миниатюрни шишенца бренди и подхвърля пластмасова бутилка минерална вода на Ник.
– Мисля, че знам нещо за убиеца на Марио – казва след малко. – Знам откъде е дошъл.
Ник бързо изгубва интерес към водата. Ученият изсипва брендито в една чаша и продължава:
– Вашата писателка, Madame Джейкъбс, Роберто ме срещна с нея в Италия. Събрахме се, след като проверих резултатите от ДНК тестовете. Тя се тревожеше за точността на изследванията, извършени с толкова стари проби.
– Разбираемо е. Проба, която е на няколко века – дори не съм подозирал, че е възможно.
– О, напълно възможно е. – Едуар не допуска мисълta, че нещо такова може да го затрудни. – Марио използва стандартния Пи Си Ар метод. Запознат ли сте с него?
Ник е изследвал достатъчно изнасилвачи, за да има основни познания за снемането на ДНК отпечатъци.
– В общи линии, да. Полимеразна верижна реакция – използва се за увеличаване обема на пробата, когато няма достатъчно генетичен материал за създаване на пълен профил.
Ученият се усмихва:
– Доста опростена представа за едно революционно изследване, което донесе на откривателя си Нобелова награда по химия преди повече от двайсет и пет години. Но общо взето е вярна. С Пи Си Ар може да се умножи една-единствена молекула ДНК в хиляди, дори милиони копия, докато се натрупа достатъчно генетична информация за изработването на достоверен профил.