Далечно ехо
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 954-974-592-9
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Далечно ехо». Краткое содержание книги:
Двайсет и пет години по-късно местната полиция подновява неприключени следствия и неразкритото убийство на Роузи Дъф излиза отново на дневен ред. Някогашните четирима студенти са зрели мъже със семейства и професии, но подозренията, белязали живота им, продължават да тегнат над тях. Не само полицията търси убиеца — в сенките се таи човек със своя представа за правосъдие, твърдо решен да отмъсти за смъртта на Роузи Дъф. След две нови убийства става ясно, че незнайният отмъстител не се спира пред нищо. За приятелите има само един изход — те трябва да открият истинския убиец, за да спасят собствения си живот.
— Да няма намерение да държи проповед на погребението?
— Не, церемонията няма да е религиозна. Но всеки от приятелите на Зиги ще има възможност да каже по няколко думи за него. Ако Том иска да каже нещо, защо не.
Алекс изпъшка.
— Нали ти е известно, че е отчаян фанатик и проповедите му са изпълнени с предупреждения за вечното проклятие и адския огън?
Пол се усмихна кисело.
— Няма да е зле да внимава какво приказва. Линчът не е типичен само за южните щати.
— Ще поговоря с него преди погребението — каза Алекс, съзнавайки, че може да отклони Уиърд от намеренията му толкова, колкото би могъл да спре влак, ако препречи сух клон на пътя му.
Двамата продължиха да пият в мълчание. След малко Пол се покашля и каза:
— Знаеш ли, Алекс, трябва да ти кажа нещо във връзка с пожара.
Алекс го погледна озадачено.
— Във връзка с пожара ли?
Пол потри с пръсти челото си.
— Пожарът не е бил нещастна случайност, Алекс. Бил е умишлено предизвикан.
— Сигурно ли е това?
Пол въздъхна.
— От момента, в който пепелта поизстина, мястото на пожара е пълно със специалисти по умишлени палежи.
— Но това е страшно! Кой би причинил такова нещо на Зиги?
— Алекс, според ченгетата аз съм главният заподозрян.
— Що за налудничава идея, та ти обичаше Зиги!
— Излиза, че именно затова им се виждам съмнителен. Първият заподозрян е съпругът или партньорът, нали? — отвърна сухо Пол.
Алекс поклати глава.
— Никой, който ви е познавал и двамата, не би допуснал дори за миг такова нещо.
— Само че ченгетата не познават нито Зиги, нито мен отпреди. И колкото и да се опитват да го прикриват, повечето споделят ненавистта на вашия приятел Том към хомосексуалистите — той отпи глътка бира, сякаш за да отмие лошия вкус от устата си. — Вчера ме разпитваха почти цял ден.
— Нищо не разбирам. Ти си бил на стотици мили от тук. Как би могъл да запалиш къщата, след като си бил в Калифорния, когато е избухнал пожарът?
— Нали си спомняш разпределението на къщата? — Алекс кимна и Пол продължи. — Казват, че огънят тръгнал от мазето, където е резервоарът на парното. Според специалиста от пожарната по всичко личало, че някой бил струпал кутии с боя и един бидон с бензин близо до резервоара, а около тях нахвърлял хартия и дървесни отпадъци. Разбира се, ние не сме правили нищо подобно. Освен това са открили остатъци от нещо, което им прилича на запалителна бомба. Казват, че устройството било всъщност съвсем просто.
— Но не е ли било унищожено от огъня?
— Нали са специалисти по палежи, бива ги да възстановяват развоя на пожара. Съдят по откритите останки на затворена кутия от боя. Към капака на кутията, от вътрешната страна, е имало прикрепен електронен таймер, намерили са част от него. Според тях в кутията е имало петрол или някакво друго гориво, което би ускорило развоя на събитията. Нещо, което отделя леснозапалими изпарения. Така че по-голямата част от празното пространство в кутията се е било изпълнило с въпросните изпарения. Когато таймерът се задействал, искрата запалила изпаренията, кутията експлодирала и горящият петрол се е излял върху останалите леснозапалими материали. Тъй като къщата беше дървена, е пламнала като факла — спокойният му до този момент глас трепна и Пол прехапа устни. — Зиги не е имал никакъв шанс за спасение.
— И те мислят, че ти си направил всичко това? — Алекс още не можеше да повярва, но същевременно започваше да изпитва още по-дълбоко съчувствие към Пол. Тъкмо той беше напълно наясно с последиците от неоснователни подозрения, знаеше и каква цена плаща човекът, към когото са насочени.
— Не разполагат с други заподозрени. Зиги не беше от хората, които лесно си създават врагове. При това ми е завещал всичко. На всичкото отгоре съм и физик по професия.
— Което означава, че само ти знаеш как се прави запалителна бомба?!
— Според тях така излиза. От една страна е трудно да им се обясни с какво точно се занимавам, но от друга те явно разсъждават така: „Щом е учен, сигурно знае как да хвърли някого във въздуха“. Ако положението не беше толкова трагично, щеше да е смешно.
Алекс направи знак на бармана да донесе още бира.
— Значи те мислят, че си поставил бомбата и си заминал за Калифорния да четеш лекция?