Далечно ехо
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 954-974-592-9
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Далечно ехо». Краткое содержание книги:
Двайсет и пет години по-късно местната полиция подновява неприключени следствия и неразкритото убийство на Роузи Дъф излиза отново на дневен ред. Някогашните четирима студенти са зрели мъже със семейства и професии, но подозренията, белязали живота им, продължават да тегнат над тях. Не само полицията търси убиеца — в сенките се таи човек със своя представа за правосъдие, твърдо решен да отмъсти за смъртта на Роузи Дъф. След две нови убийства става ясно, че незнайният отмъстител не се спира пред нищо. За приятелите има само един изход — те трябва да открият истинския убиец, за да спасят собствения си живот.
Робин го изгледа малко учудено.
— Защо не — каза той, затвори папката и стана.
Решиха да отидат в една малка кръчма в покрайнините на Къркалди, защото от там щеше да е най-удобно и за двамата да се приберат после у дома. Кръчмата беше пълна, шумът от разговорите се бореше за надмощие с неизбежните за това време на годината коледни песни. Барът беше окичен с гирлянди, на единия край на тезгяха се беше килнала пиянски прекалено ярка изкуствена елха. Докато „Уизърд“ изразяваха с песен желанието си всеки ден да е Коледа, Лоусън плати две бири и две малки уискита, а Робин успя да намери една по-усамотена маса в най-далечния ъгъл на кръчмата. Когато Лоусън постави бирата и уискито пред него, той отново доби малко учуден вид.
— Благодаря, сър.
— Да забравим чинопочитанието, Робин. Поне тази вечер, какво ще кажеш? — Лоусън отпи дълбока глътка от бирата. — Честно казано, зарадвах се, когато те видях. Щеше ми се да пийна някъде, а не обичам да пия сам — той погледна замислено Робин. — Знаеш ли какъв ден е днес?
Робин внезапно застана нащрек и отвърна предпазливо:
— Шестнайсети декември.
— Нямам предвид това и ми се струва, че ме разбираш.
Робин взе уискито и го изпи на един дъх.
— Днес се навършват двайсет и пет години от смъртта на Роузи Дъф. Това ли очаквахте да кажа?
— Знаех си, че не си забравил.
И двамата не знаеха как, да продължат разговора, затова известно време пиха в неловко мълчание.
— Как се справя Карен засега? — попита Робин.
— Очаквах да знаеш по-добре от мен отговора. Шефът винаги научава последен, нали така?
Робин се усмихна кисело.
— Не и в този случай. Карен почти не се явява в офиса. Имам чувството, че не излиза от склада за веществени доказателства. А пък ако се появи, аз съм последният човек, когото би заговорила. Както всички останали, и Карен се смущава да говори с мен за големия провал на Барни — той допи бирата и стана. — Още веднъж същото?
Лоусън кимна. Когато Робин се върна с напитките, той попита:
— Така ли приемаш случая? Като големия провал на Барни?
Робин тръсна нетърпеливо глава.
— Така го приемаше самият той. Помня онази Коледа — никога преди не го бях виждал в такова състояние. Постоянно се самобичуваше. Беше убеден, че той е виновен, задето няма арести. Имаше чувството, че пропуска нещо очевидно, нещо решаващо за следствието. Тази мисъл го гризеше постоянно.
— Помня, че приемаше много лично нещата около този случай.
— И още как — Робин се беше вторачил в чашата с уиски. — Исках да му помогна. Всъщност аз постъпих в полицията единствено защото боготворях Барни. Исках да бъда като него. Помолих да ме преместят в Сейнт Андрюз, за да бъда в неговия екип. Но той не се съгласи — Робин въздъхна. — Не мога да се отърва от мисълта, че ако бях там, може би…
— Ти не би могъл да го спасиш, Робин — каза Лоусън.
Робин изпи и второто уиски на един дъх.
— Знам. Но не преставам да си задавам въпроси.
Лоусън кимна.
— Барни беше ченге от класа. Трудно се следва такъв пример. А като си помисля как загина, ми причернява. Продължавам да мисля, че на времето трябваше да повдигнем обвинение срещу Дейви Кър.
Робин го изгледа озадачено.
— И в какво щяхте да го обвините? Опитът за самоубийство не се счита за престъпление.
Лоусън започна учудено:
— Но… — изведнъж се прекъсна и после продължи с друг тон. — Така е, Робин. Какви глупости ми минават през ума! Забрави това, което казах.
Робин се приведе напред.
— Кажете това, което имахте намерение да ми кажете първоначално.
— Не, нямах предвид нищо. Наистина — Лоусън отпи от уискито, за да прикрие смущението си, но се задави, започна да кашля и уискито протече по брадичката му.
— Щяхте да кажете нещо във връзка със смъртта на Барни — погледът на Робин приковаваше Лоусън на мястото му.
Той избърса уста и въздъхна.
— Мислех, че знаеш.
— Какво да знам?
— Че трябваше да обвиним Дейви Кър в предумишлено убийство, ето какво.
Робин се намръщи.
— Никой съд не би приел такова обвинение. Кър дори не е искал да скочи, паднал е случайно. Не е имал намерение да се самоубива, а само да привлече внимание.