Хартиеното момиче
- Автор: Мюссо Гийом
- Язык: болгарский
- Переводчик: Недка Капралова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Хартиеното момиче». Краткое содержание книги:
Най-вероятно никога няма да разбера.
— На никого не съм разказвал за това, което направих онази сутрин. Просто живеех с него, това е.
— А какво стана после? — попита Били.
Бяхме легнали отново на канапето. Притисната към гърба ми, тя беше пъхнала ръката си на гърдите ми, а аз я държах за ханша.
Разказът ме беше освободил от една тежест. Чувствах, че тя ме разбира, без да ме съди, и това беше всичко, което очаквах.
— Вечерта Буш Старши произнесе реч по телевизията, за да каже, че анархията няма да бъде толерирана. На другия ден четири хиляди души от Националната гвардия патрулираха из града, последвани скоро от пехотинци. Спокойствието започна да се връща на четвъртия ден и кметът отмени вечерния час.
— А разследването?
— Бунтовете бяха довели до петдесетина мъртви и няколко хиляди ранени. През следващите седмици бяха извършени стотици арести в целия град, повече или по-малко законни, повече или по-малко случайни, но никой никога не беше обвинен пряко за убийството на Круз Алварес.
Били ме помилва по клепачите ми и ме целуна по врата:
— Сега трябва да спим.
— Довиждане, Майло, благодаря ти, че ме изслуша — каза Керъл и стана.
Все още в шок, той се изправи заедно с нея и леко я задържа за ръката:
— Чакай… Как така си сигурна, че Том го е направил, след като той никога нищо не ти е казал?
— Аз съм ченге, Майло. Преди две години получих разрешение да прегледам архивите на полицията в Лос Анджелес и поисках да видя досието за убийството на втория ми баща. Нямаше кой знае какво: два-три разпита на съседи, няколко снимки от местопрестъплението и абсолютно претупано снемане на отпечатъци. На никого не му пукаше кой е убил един дребен търговец от „Макартър Парк“. Но на една от снимките съвсем ясно се виждаше дъска с колелца, подпряна на стената, а на нея нарисувана една падаща звезда.
— И този скейтборд…
— … го бях подарила на Том — каза тя и се обърна.
33
Да се вкопчим един в друг
Можем да дадем много на този, когото обичаме: думи, покой, удоволствие. Ти ми даде най-ценното — липсата. Невъзможно бе да живея без теб; и когато те виждах, още ми липсваше.