Хартиеното момиче
- Автор: Мюссо Гийом
- Язык: болгарский
- Переводчик: Недка Капралова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Хартиеното момиче». Краткое содержание книги:
Керъл престана да разказва, но не стана от стола си.
Майло беше удържал на думата си и не беше отворил уста.
И все пак един въпрос се наложи от само себе си.
— Но кога свърши всичко това?
Керъл се поколеба дали да отговори. Извърна глава; малката австралийка си беше отишла с родителите си. Отпи глътка вода и нахлузи пуловера, който носеше на раменете си.
— Това е другата част от историята, Майло, но не съм сигурна дали е моя.
— А… на кого тогава?
— На Том.
Огънят започваше да отслабва и разливаше в стаята лека светлина. Вплетени един в друг, увити в завивка, ние се целувахме с жарта на първа любов.
Час по-късно станах, за да разровя жарта и да добавя нова цепеница в огнището.
Умирахме от глад, но шкафовете и хладилникът бяха празни. В бюфета намерих бутилка ябълково вино, което — странно — беше произведено в Квебек. Беше ледено вино, произведено от ябълки, брани от дървото посред зима, когато са замръзнали. Отворих бутилката и погледнах през прозореца — бурята продължаваше да вилнее с пълна сила и дори на метър нищо не се виждаше.
Увита в покривката на леглото, Били дойде при мен до прозореца с две глинени чаши.
— Бих искала да ми разкажеш нещо — започна тя и ме целуна по врата.
Взе якето ми, сложено върху облегалката на един стол и извади портфейла ми.
— Може ли?
Потвърдих с кимване на глава. Тя отвори разшитата наполовина подплата зад отделението за банкноти и извади металната гилза.
— Кого си убил? — попита.
На седемнадесет години съм. В библиотеката на лицея съм и уча за изпити, когато една ученичка влиза и извиква: „Оправдали са ги!“ Всички в залата разбират, че тя говори за присъдата в аферата Родни Кинг.
Една година по-рано този млад чернокож бил спрян за превишена скорост от полицията в Лос Анджелес. Пиян, той отказал да съдейства на полицейските служители, които решили да го укротят с електрически палки. Тъй като се съпротивлявал, те го пребили жестоко, без да знаят, че сцената е заснета от оператор любител, който още на следващия ден изпратил касетата на Канал 5. Много бързо кадрите бяха разпространени от телевизионните канали по цял свят, предизвиквайки гняв, срам и възмущение.
Оправдали са ги!
Разговорите спират на мига и отвсякъде се понасят ругатни. Чувствам как възмущението и омразата се покачват. Негрите преобладават в квартала. Веднага ми става ясно, че нещата ще се обърнат на зле и че е най-добре да се прибера в къщи. На улицата новината за присъдата се разпространява като вирус. Въздухът е зареден с напрежение и отчаяние. Разбира се, това не е първата полицейска саморазправа и първият юридически фарс, но този път е заснето и това променя всичко. Целият свят видя как четирима озверели полицаи пребиват нещастника: над петдесет удара с палка и дузина ритника по човека, завързан с белезници. Тази непонятна оправдателна присъда е капката, която прелива чашата. Годините на Рейгън и Буш бяха ужасни за бедните. На хората им е писнало — от безработицата и от мизерията, от дрогата и от една образователна система, която възпроизвежда неравенството.
Когато се прибирам в къщи, пускам телевизора и си сипвам купичка мюсли. На различни места са избухнали безредици и виждам първите картини на това, което ще се превърне във всекидневие през следващите три дни: грабежи, пожари, сблъсъци с полицията. Блоковете на ъгъла на „Флоренция“ и „Нормандия“ са потънали в огън и кръв. Някакви типове бягат с кашони храна от разбитите магазини. Други теглят колички с натоварени мебели и домакинска техника. Властите призовават към спокойствие; на мен обаче ми е ясно, че това няма да спре. Всъщност това ме устройва…
Събирам всичките си спестявания, скрити в едно радио, грабвам скейтборда си и се запътвам към Маркъс Блинк.
Маркъс е дребен побойник от квартала, „симпатяга“, който не принадлежи към никоя банда и се задоволява да препродава лекарства, трева и крадено оръжие. Бяхме заедно в началното училище и той има по-скоро добро отношение към мен, защото на два-три пъти бях помогнал на майка му да попълни документите за социална помощ. В квартала ври и кипи. Всички вече са се досетили, че бандите ще използват хаоса, за да си уредят сметките с други банди и с полицията. В замяна на моите двеста долара Маркъс ми намира един „Глок“ 22, каквито се търкаляха с десетки навсякъде в онова пропаднало време, когато купища корумпирани ченгета препродаваха служебните си оръжия, след като ги обявяваха за изгубени.