Жената жерав
- Автор: Несс Патрик
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“
- ISBN: 978-954-2908-64-7
- Переводчик: Златка Паскалева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Жената жерав». Краткое содержание книги:
На следващия ден мила и завладяваща жена влиза в студиото му за предпечат. Изведнъж цял нов свят се отваря пред ДЖордж и една вечер тя започва да му разказва най-невероятната история.
Остроумен, романтичен, магически и забавен, романът Жената жерав е химн на творческото въображение и празник на разрушителната и изкупителната сила на любовта.
— Не можете да ми говорите така…
— Напротив — Аманда се усмихна. — Изчезвай. Върви си и намери кого да обичаш.
Джейсън напусна с гневно изсумтяване. Може би не трябва да го уволнява. Щеше да падне голяма веселба да го държи на работа и да превръща живота му в ад.
О, господи, помисли Аманда. Като шефка ще бъда истински кошмар.
Но усмивката не слезе от лицето й.
После отвори чекмеджето си и отново погледна плочката. Тя я вълнуваше със същата сила, с която я беше развълнувала първия път, когато Кумико й я беше дала на онази пейка, правейки й най-невероятния подарък на света.
Кумико, помисли Аманда и притисна длан към корема си.
Към все така плоския си корем. Към не-бременния си корем.
Защото от всички важни неща, които Кумико й беше казала насред огнения ад, това беше най-важното.
Димът, който посрещна Аманда в къщата на Джордж, беше чудовище. Усещането беше все едно се давеше, но водата, в която се давеше, беше не само вряла, но и жива, и агресивна, и гневна, вода, която искаше да я убие, вода, която всъщност не беше вода, а дим от бушуващия пожар, дим, който не приличаше на нищо друго, освен на самия себе си.
— ДЖОРДЖ! — изкрещя Аманда, но не беше произнесла още първото ДЖ, когато се преви от кашлица. Две крачки след входната врата тя вече се задушаваше, след третата и четвъртата крачка беше напълно ослепяла. Беше влязла в къщата, но не знаеше какво да прави оттук нататък. Постъпката й беше нелепо геройска, но след като я беше извършила, чувстваше смъртен страх, страх не само за баща си и Кумико, но и за Джей Пи, останал отвън сам-самичък. Не биваше да го оставя, но не можеше да остави и баща си, не можеше да го остави да умре така, да изгори в адски мъки. Нерешителността я парализира и само след секунда щеше да доведе до смъртта й.
И тогава таванът се срути.
Една греда я удари по главата и я събори на пода. Светът изчезна в мрак.
Малко по-късно — време, което до края на живота й щеше да остане като една дупка в съществуването й — тя усети една ръка, която я подкрепяше и й помагаше да се изправи на крака. Нежна, но твърда ръка, която неутрализираше всяка съпротива. Аманда се изправи несигурно, главата я болеше, от главата до петите беше покрита с пепел и сажди, но, невероятно, по тялото й нямаше нито едно изгаряне, независимо от огъня, който фучеше край нея.
Аманда вдигна глава и погледна Кумико в очите.
Очите й бяха златни. И тъжни, тъжни с тъга, по-стара от света.
— Не си — каза Кумико. — Съжалявам.
— Знам — отвърна Аманда изненадано. — Направих си тест.
Огънят и димът ревяха, но някак си по-бавно, така че те двете стояха невредими, заобиколени от огнената вихрушка.
— Мислеше, че това би могло да ви свърже отново — каза Кумико.
— Така е — отвърна простичко и с много тъга Аманда.
— Ти вече имаш други връзки. Толкова много.
— Не чак толкова много.
— Но достатъчно.
Кумико погледна надолу към тялото, проснато на пода. Аманда също погледна, знаейки отлично чие е то, но в момента почувства, че това навярно е без значение. Пожарът все още бушуваше, но някак си и отстъпваше, размиваше се в някакъв размазан каданс.
Кумико прокара пръст по гърдите на Аманда и начерта права линия върху суитчъра, който тя беше облякла. Платът се раздели на две, както и кожата на Аманда и плътта под нея. Сърцето й се оголи под светлината на пламъците.
То вече не биеше.
— О — рече Аманда. — Мамка му.
Кумико не отговори, само посегна и обхвана сърцето й с длан.
— Това е ритуал по опрощаване — каза, когато пръстите й се затвориха около сърцето на Аманда. Някаква друга светлина падна върху им някъде отзад, а когато пръстите на Кумико се разтвориха, сърцето на Аманда го нямаше. — Както и това — Кумико прокара същата линия върху собствените си гърди, плътта й също се разтвори и откри нейното биещо, искрящо, златно сърце. Тя бръкна в себе си и го извади, после внимателно го постави в черната каверна, зейнала на гърдите на Аманда.
Аманда я улови за китката.
— Не мога. Ти не можеш.
— И въпреки това ще го приемеш. Вземи сърцето ми. Дай му прошка. Сториш ли това, даваш прошка и на двете ни. Това е всичко, от което и ти, и аз имаме нужда.