Благодаря на Франсис Бикмор, Джейми Бинг и на всички страхотни хора в Canongate. Благодаря на моята агентка Мишел Кае, на която не й мига окото, независимо с какъв неконвенционален проект й цъфвам на прага всеки път. Поднасям благодарности също на Андрю Милс, на Алекс Холи и на Денис Джонстън-Бърт.
I.
Онова, което всъщност събуди мъжа, беше самият отвъден звук, натрошил на късове скръбната ледена нощ, паднал на земята, за да прониже сърцето му и да остане в него завинаги — вечен, неразтопим — но, верен на природата си, мъжът реши, че мехурът му се обажда.
Сгуши се под завивките и се вслуша в себе си, за да провери доколко спешен е случаят. Достатъчно спешен. Въздъхна. Все му се струваше, че на четирийсет и осем години е още твърде млад, за да трябва да става толкова често нощем и да облекчава нужда, присъща на старците, но в момента явно за сън не можеше и да се мисли, докато въпросът не бъде решен. Ако побързаше, може би дори нямаше да се наложи да се буди напълно. Добре тогава. Така. Хайде. Ставаме и към дъното на коридора.
Ахна, когато стъпи на пода на банята, безмилостно студен под босите му стъпала. В помещението нямаше радиатор, а само едно мистериозно плоско нещо на стената — така и никога не успяваше да го опише адекватно, когато го питаха — което, веднъж включено, се нагряваше така, че не можеше да се пипне, а в същото време парадоксално не затопляше въздуха наоколо. Заричаше се да се справи с този проблем още от деня, в който се премести тук след развода, но от тогава бяха минали вече девет години, течеше десетата, а ето ти го на, все така изстиваше гол пред тоалетната, а пръстите на краката и удивително нежната кожа на стъпалата му все така мръзнеха.
— Студено — промърмори и на светлината на луната през прозореца се помъчи да уцели поне приблизително тоалетната чиния, а после, когато облекчаващата струя потече, донагласи мерника си, ориентирайки се по плисъка.
Зимата беше странна и непостоянна, сякаш изпълнена с вътрешни противоречия. Дните бяха меки, понякога дори възхитително слънчеви, но пък нощите бяха рядко студени, а влагата в къщата влошаваше положението още повече. Цял голям град методично си шумеше и блестеше само на метри от прага на мъжа, но вътре в дома му всичко тънеше в средновековен студен сумрак. При последното си гостуване Аманда, дъщеря му, отначало понечи да си съблече палтото, но после се отказа и попита скоро ли ще мине каруцата, дето събира труповете от чумата, та да ги прибере и тях двамата.
Мъжът приключи с уринирането, изтръска последните капки, откъсна парченце тоалетна хартия и внимателно попи влагата от върха на пениса си — навик, към който бившата му съпруга неясно защо се отнасяше с безкрайна обич. „Нежно като мигли на мече“, казваше тя.
Но все пак се разведе с него.
Мъжът хвърли хартийката в тоалетната, наведе се да пусне водата и именно в този срамно потаен миг звукът долетя отново и той за първи път го чу наяве.
