Жената жерав
- Автор: Несс Патрик
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“
- ISBN: 978-954-2908-64-7
- Переводчик: Златка Паскалева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Жената жерав». Краткое содержание книги:
На следващия ден мила и завладяваща жена влиза в студиото му за предпечат. Изведнъж цял нов свят се отваря пред ДЖордж и една вечер тя започва да му разказва най-невероятната история.
Остроумен, романтичен, магически и забавен, романът Жената жерав е химн на творческото въображение и празник на разрушителната и изкупителната сила на любовта.
При всички положения плочката беше нещо изключително лично и за двама им, кръстопътят, на който животите им се бяха физически пресекли с живота на Кумико. И с кого Аманда можеше да сподели по-истински това преживяване, ако не с Джордж?
Няма с кого другиго, помисли си Аманда, докато гледаше плочката толкова дълго, колкото й позволяваше смелостта. Няма с кого.
После с въздишка я свали от стената, прибра я в кесийката, която Кумико й беше дала и я заключи в чекмеджето. После отвори вратата на кабинета, седна зад бюрото си и обърна очи към новата гледка зад новия си прозорец.
Прозорецът гледаше просто към един мръсен канал, но и това си беше някакво начало.
След нощта на пожара преди толкова седмици, Рейчъл не само удържа на думата си и напусна работа, но и изчезна напълно. Мей докладва, че апартаментът на Рейчъл също бил напуснат, били останали само няколко дрехи и един куфар, а Рейчъл само била звъннала за минутка по телефона да каже „довиждане“ на предполагаемата си най-добра приятелка.
— Какво точно ти каза? — попита Аманда обляната в сълзи Мей, докато обядваха.
Мей тъжно сви рамене.
— Каза, че най-сетне е прогледнала истински и че не може да повярва каква огромна част от живота си е пропиляла напразно. Каза, че иска да види какво се крие отвъд хоризонта и че повече от всичко ми желае аз също един ден да поискам същото.
— Е, това е мило от нейна страна.
Лицето на Мей отново се сгърчи за плач.
— Нали! Как мислиш, дали си е ударила главата при пожара?
Мей не прояви особена изненада — нито пък изобщо обърна кой знае какво внимание — когато Фелисити Хартфорд директно повиши Аманда на мястото на Рейчъл: развитие, организирано според Аманда от самата Рейчъл. Е, ако това беше вярно, то Аманда щеше да приеме повишението с подобаващо достойнство.
— Надявам се разбираш, че правя това, само защото си жена — каза й Фелисити. — Очевидно, не можем да имаме четиринайсет директори на отдели мъже, въпреки несъмненото превъзходство, което демонстрираха останалите кандидати за поста над твоите смехотворни така наречени качества…
— Искам собствен кабинет — отвърна Аманда.
Фелисити я зяпна така, сякаш Аманда току-що се беше съблякла по бельо.
— Моля?
— Том Шанъхън си има кабинет. И Ерик Кърби си има. И Били Сингх си има…
— Имаме и доста директори на отдели, които си нямат собствени кабинети, Аманда. Не ти се полага специално отношение, само защото си…
— Ти не мразиш жените.
При тази забележка Фелисити Хартфорд само беше примигнала.
— Мила, това е един изключително необичаен коментар.
— Ти мразиш всички. На мен това не ми е проблем, аз също не съм голям фен на хората по принцип, но ти си го изкарваш на жените, защото е по-забавно, нали? Ние се борим по по-особен начин. По-интересно ти е.
— Ще съм ти благодарна, ако промениш малко тона си…
— Затова ти предлагам сделка. Ти ми даваш собствен кабинет, а аз няма да те докладвам и да те подложа на твърде неудобна среща с ръководството, на която съответно да представя запис на всяка твоя дума в настоящия ни разговор — после Аманда извади мобилния си телефон и показа на Фелисити, че той продължава да записва. — А сега искам да те питам само още нещо.
Лицето на Фелисити се беше вкаменило.
— Не знаеш с кого се забъркваш, госпожичке…
— Какво мислиш за паметника на животните, взели участие във войните, онзи, дето е на Парк Лейн?
— Нищожества като тебе ги ям на закуска…
— Какво мислиш за паметника? — сопна се Аманда, усещайки как нервите й се усукват на кълбо в стомаха от напрежението на това надиграване.
Но външно беше запазила пълно спокойствие. Което беше хубаво.
Фелисити раздразнено се отпусна назад на стола си и изпуфтя едно отвратено добре.
— Мисля, че е една смахната излагащия — рече, — сложена там от някакви богати идиоти с…
— … повече пари, отколкото мозък — довърши Аманда.
— Мерзост е да сравняваш голдън ретривър със загинал войник. Имай предвид, че нямам нищо против ретривърите, но, за бога, боднали са и един шибан гълъб на оня паметник. А и целият мемориал за животните е по-голям от мемориала за загиналите австралийци, така че по всичко личи, че сме страна, на която й пука повече за гълъбите, отколкото за австралийците.