Бурята
- Автор: Шустерман Нийл
- Серия: Дъгата на косата #2
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Orange Books
- ISBN: 978-619-171-069-0
- Переводчик: Гергана Минкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Бурята». Краткое содержание книги:
— На Морисън надали му е приятно, че повечето от нас, младшите Косачи, искат да се мотаят с теб, а не с него — подхвърли ѝ няколко минути по-късно Косач Бионсе, с което силно ядоса Анастасия.
— Да се мотаете? Косачите не се мотаят. Ние подлагаме на Прибиране, подкрепяме се един друг.
Това затвори устата на Бионсе, но като че издигна Анастасия на още по-висок пиедестал. Припомни ѝ какво бе казал Косач Константин преди последното нападение. Че е също толкова вероятно тя да е мишената, колкото и Мария, защото имала влияние сред младшите Косачи. Тя не желаеше такова влияние, но не можеше да отрече съществуването му. Може би един ден щеше да го приеме и да открие начин да го използва както трябва.
В 6:59 часа сутринта, точно преди месинговите врати да се отворят, за да пропуснат средмериканските Косачи на конклава, пристигна Свещеното острие Ксенократ и сложи край на слуховете, че се е самоприбрал или че е станал мъниче.
— Необичайно е за Ксенократ да пристига толкова късно — учуди се Мария. — Обикновено е сред първите дошли и прекарва възможно най-много време в разговори с останалите Косачи.
— Може би просто иска да избегне въпроси за Косач Луцифер — предположи Анастасия.
— Може би.
Каквато и да беше причината му за това, Ксенократ се погрижи да не допуска беседи в малкото останали моменти, а после вратите се разтвориха и Косачите изпълниха полукръглата зала за конклави.
Уводната сесия на конклава беше типична и се движеше с ледниковото темпо на ритуалите му. Първо всеки Косач се изправяше и произнасяше имената на избраните от него или нея десет скорошни жертви на Прибиране, които да произнесе под съпровода на мрачния звън на желязна камбана. Следваше измиване на ръцете, с което Косачите символично се пречистваха от проливаната в продължение на четири месеца кръв. Като стажант Цитра го бе намирала за безцелно, но сега като Косач Анастасия разбираше дълбоката емоционална и психологическа мощ на съвместното очистване, след като си прекарвал дните си в отнемане на човешки живот.
По време на почивката в средата на предиобеда всички отново се стекоха в ротондата отзад, където закуските бяха заместени от изкусно подредени подноси с мъфини с разноцветни глазури, съответстващи на робите на всички средмерикански Косачи. Беше хрумване, явно преценено като добра идея за момента и впечатляващо за очите, но настана пълен хаос, когато Косачите се скупчиха край масата и затърсиха да открият своя конкретен мъфин, който често се оказваше изяден от някой по-нетърпелив. В сравнение с разговорите на закуска, повече ориентирани към поздрави и общи приказки, обсъжданията в предиобедната почивка бяха по-съдържателни. Косач Сервантес, който бе отправил предизвикателството Бокатор по време на стажуването на Анастасия, сега се приближи към нея да обсъди социалния ѝ статус — тъкмо темата, която тя се опитваше да избегне.
— При положение че толкова много от младшите Косачи са подмамвани да се присъединят към новия ред, неколцина от нас смятат, че ще е добра идея да се учреди комисия по традициите, където те да изследват ученията и най-вече намеренията на Косачите основатели.
Анастасия му изложи откровено мнението си.
— Звучи като добра идея, стига да привлечете достатъчно младши Косачи, които да участват.
— Тъкмо в това ще е твоята роля — каза Сервантес. — Искаме ти да го предложиш. Така ще се създаде солидна база сред младите Косачи за отпор на новия ред.
— Останалите ще ти дадем стопроцентова подкрепа — намеси се Косач Анджелоу.
— И тъй като предложението ще излезе от теб, логично е ти да оглавиш комисията — добави Сервантес.
Анастасия никога не бе предполагала, че ще има шанса да участва в комисия толкова скоро след ръкополагането си за Косач, а още по-малко, че ще я оглавява.
— За мен е чест, че ме смятате способна да председателствам комисия…
— О, повече от способна си — прекъсна я Косач Анджелоу.
— Мая е права — кимна Сервантес. — Вероятно си единствената сред нас, която е в състояние да оправдае създаването на такава комисия.