Бурята
- Автор: Шустерман Нийл
- Серия: Дъгата на косата #2
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Orange Books
- ISBN: 978-619-171-069-0
- Переводчик: Гергана Минкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Бурята». Краткое содержание книги:
Тя се разсмя от все сърце на това.
— Не го искам този пост, дори да ме молят.
— Не може да не си чувала слуховете все пак — настоя Косач Твен.
— Голи слухове са. Оставям клюкарстването на Косачи, които още не са направили кръговрат във възрастта си. Аз съм твърде стара да се занимавам с дребнави кроежи.
— Какви слухове? — обърна се Анастасия към Косач Кюри.
Но Косач Кюри бе скептична по темата.
— На всеки няколко години тръгват приказки, че Ксенократ ще се оттегли като Свещено острие, но той така и не го прави. Според мен сам пуска мълвата, за да е сигурен, че ще е в центъра на всички разговори.
Когато подслуша няколко разговора, Анастасия установи, че той е успял. Където не одумваха Косач Луцифер, правеха догадки за Ксенократ. Че вече се е подложил на Самоприбиране, че му се е родило дете, че е имал трагичен инцидент при подмладяване и се е озовал в тялото на тригодишен. Предположенията бяха съвършено необосновани и като че никой не се смущаваше, че някои от клюките бяха напълно нелепи. Това бе част от забавлението.
Анастасия, с нейната си специфична арогантност, бе очаквала да има повсеместни обсъждания за опитите за покушение срещу нея и Мария, но повечето Косачи като че не бяха осведомени за тях.
— Не чух ли, че вие двете сте се укривали? — попита Косач Секвоя. — Във връзка с Косач Луцифер ли беше това?
— Нищо подобно — отсече Анастасия по-рязко и решително, отколкото бе възнамерявала.
Мария се намеси, за да я предпази от още по-голям гаф.
— Беше просто група неприемливи. Принудиха ни да водим номадско съществуване, докато не бяха прочистени.
— Е, радвам се, че с това е приключено — каза Косач Секвоя и насочи вниманието си към бюфета.
— Приключено? — невярваща изрече Анастасия. — Все още нямаме представа кой е стоял зад всичко това.
— Така е — спокойно отвърна Мария — и въпросният човек като нищо може да е тук, в ротондата. Най-добре да се правим на безгрижни.
Константин ги бе информирал за подозрението си, че зад атаките може да стои Косач, и сега работеше по тази версия. Анастасия огледа изпълнената до краен предел ротонда, за да го открие. Не бе трудно да бъде забелязан с изпъкващата му алена роба — макар че, за щастие, по нея нямаше скъпоценности. Константин запазваше позицията си на неутралитет.
— Радвам се, че сте върнали очите си — каза му Анастасия, когато го приближи.
— Още са чувствителни към светлина — обясни той. — Сигурно им трябва време да свикнат.
— Някакви нови следи?
— Не — отвърна той откровено. — Но подозирам, че по време на този конклав на повърхността ще изплават фекални нечистотии. Ще видим доколко ще се развони на заговор.
— Как би оценила първата си година?
Анастасия се обърна и видя друг младши Косач в роба от преднамерено протъркан и разръфан дънков плат. Това беше Косач Морисън. Беше ръкоположен един конклав преди нея. Беше хубав младеж и се опитваше да прилага към работата си на Косач правилата от гимназията, които изненадващо го бяха отвели по-далеч, отколкото Анастасия бе очаквала.
— Годината беше… изпълнена със събития — отговори тя неопределено, тъй като не искаше да влиза в подробности пред него.
— Не се и съмнявам! — усмихна ѝ се той.
Тя се опита да се измъкне, но се оказа обкръжена от групичка младши Косачи, изникнали ненадейно в близост.
— Харесва ми как даваш на хората едномесечно предизвестие — коментира едно момиче, чието име тя не си спомняше. — Може и аз да го пробвам.
— Какво е да придружаваш Косач Кюри при Прибиране? — попита друг млад Косач.
Анастасия се помъчи да бъде любезна и търпелива, но се чувстваше неловко да бъде в центъра на вниманието им. Искаше да има приятели на близка до своята възраст във Форума на Косачите, но мнозина от тях твърде усърдно се домогваха да спечелят благоволението ѝ.
— Внимавай — предупреди я Мария след Конклава на жътвата, — иначе може да се озовеш с антураж.
Анастасия не желаеше да има антураж, нито да общува с Косачи, които притежаваха такъв.
— Трябва да идем заедно на Прибиране — предложи Косач Морисън с намигане, което я подразни. — Ще е забавно.
— Забавно? — повдигна вежда тя. — Значи си се ориентирал към новия ред?
— Симпатизирам и на двете страни — отвърна той, после побърза да се поправи: — Исках да кажа, още не съм решил.
— Е, когато решиш, обади ми се.
И тя остави това като прощална реплика. Когато Косач Морисън бе ръкоположен, Анастасия си каза, че е достойно за възхищение, задето бе избрал да се кръсти на историческа фигура, жена писател и го попита дали трябва да го нарича Тони. Но той ясно даде да се разбере, че намира идеята ѝ за крайно непривлекателна и поясни, че се е нарекъл на Джим Морисън — автор на песни и изпълнител от Епохата на смъртните, умрял от свръхдоза. Цитра си спомняше някои от песните му и каза на Косач Морисън, че историческият му патрон е нацелил поне едно нещо правилно, като е написал „Хората са странни“. В смисъл хора като Косач Морисън. Оттогава той се бе посветил на задачата да я спечели с чар.