Засенчено слънце [bg]

Ханани се събуди от някаква промяна в обичайния шум на лагера. Изтръгната от приятното видение на запарена баня в Хетава, изпълнена от ухание на сандалово дърво, тя се завърна в будния свят и чу през кожените стени на шатрата…

Гневни крясъци. Викаха Унте, Таджед и други важни личности от племето. Подсвирквания и смях, обагрени с омраза. И поквара.

Някой похлопа по опънатата кожа на шатрата. Тя стана да отвори -сега постоянно държеше ремъците на завесата здраво завързани отвътре. Примигна срещу щръкналата в процепа глава на Янаса.

- Тук ли си? Отлично. Стой си вътре. - Изражението на банбарката бе необичайно хладно и сурово. - Вана ни залови шпионин.

Ханани трепна.

- Пък аз реших, че цялата работа с патрула е наказание, просто за показ.

- Може да е било планирано така. Кой би помислил, че ще се намери шадун, толкова смел, че да навлезе в наша територия. - Тя поклати глава, а сетне затвори завесата с такъв замах, че тя за голяма изненада на Ханани изплющя. - Ще си плати за това!

Момичето дръпна припряно завесата и надникна навън. Иззад Янаса успя да види огромна тълпа народ близо до центъра на лагера - крещяща и жестикулираща маса. Наоколо търчаха деца и се кикотеха превъзбудени. Две от тях размахваха тояги.

По гърба на Ханани пробяга ледена тръпка.

- Янаса, какво ще се случи с онзи шадун?

- Нищо хубаво няма да му се случи. - Лицето и помръкна, когато впери в Ханани суров поглед. - Но това не е твоя работа. Стой си в шатрата и не обръщай внимание на онова, което ще чуеш. - И отново посегна да затвори завесата.

Ханани хвана ръката и.

- Какви ги приказваш? Нещо лошо ли са замислили? - Глупав въпрос. Въздухът бе пропит от омраза и злост. - Янаса…

Тълпата зад нея се раздели за миг и тя зърна шадунския съгледвач.

Шадунската съгледвачка.

От пръв поглед не личеше много. Ханани бе свикнала да вижда жените гримирани и натруфени с украшения - тази не бе нито едното, нито другото. Подобно на банбарските мъже, тя носеше широка роба и тюрбан, които скриваха до голяма степен чертите на лицето и формите на тялото и. Тюрбанът бе килнат настрана, за да открие късо подстригани черни прави коси, както и едно лице, което не се различаваше кой знае колко от типичното за повечето банбарци. Чертите - малко по-заоблени, очите - малко по-светли. Бледозелени. Кожата - по-тъмнокафява, по-близка по цвят до тази на западните народи. Но същият израз на надменна свирепост.

И се усмихваше, независимо от това, че двамина от стражата на Ванахомен я влачеха доста грубо.

Но цялата гледка не бе наполовина толкова смущаваща, колкото зловещото нетърпение, излъчвано от Янаса.

- Кажи ми какво възнамерявате да правите с нея? - попита я Ханани.

Банбарката се намръщи и най-накрая влезе в шатрата, като затвори процепа зад гърба си.