Зовът на костите [bg]

- Забравяте, че съм инспектор в отдел „Убийства“. Занимавам се с убийци и макар че явлението престъпник, установяващ връзка с разследващия неговия случай полицай, не се среща често, то е достатъчно добре описано - каза тя, разсъждавайки бързо. - Това е само черта от самонадеяното и нагло поведение на подобни индивиди.

- Според мен във факта, че установява контакт с вашите близки, има нещо повече от наглост; тук има заплаха.

Маркина беше прав, но на Амая не й се щеше да го признае.

- Никога не съм попадал на такъв случай.

- Може би не толкова явно, но не е необичайно престъпникът да оставя следи или скрити послания, особено в случаите на масови или серийни убийци.

- Мислите, че сме изправени пред поредица от убийства?

- Убедена съм в това.

Той помълча няколко секунди.

- Как се чувствате?

- В какъв смисъл?

- Как се чувствате в личен план.

- Ако ме питате дали мога да се дистанцирам от случая, отговорът ми е „да“.

- Питам ви точно това, което ви попитах, инспекторе, как ви се отразява това в личен план.

- Това е личен въпрос, господин съдия, и докато не се появят признаци, че начинът, по който това ме засяга, се отразява на следствието, нямате право да ме питате.

Веднага съжали за тона си. Последното, от което имаше нужда сега, бе да загуби доверието и подкрепата на съдията. Когато той заговори, гласът му звучеше по-студено, но с обичайното самообладание.

- Кога и къде възнамерявате да направите анализите?

- В една независима лаборатория в Уеска. Молекулярната биоложка ни сътрудничи по друг случай и заключенията й тогава много ни помогнаха. Тя се съгласи да направи тестовете тази нощ, така че с моя помощник ще пътуваме до Аинса, за да охраняваме мострите. По мои сметки утре сутринта ще имаме резултатите.

- Добре, идвам с вас - каза той.

- О, не е нужно, господин съдия, няма да се спи цяла нощ и...

- Госпожо инспектор, ако резултатите от вашите анализи са такива, каквито очакваме да бъдат, още утре ще отворим случая, а мисля, че си давате сметка за неговата значимост и евентуален отзвук.

Амая не отговори. Прехапа език и каза „до довечера“. Това никак не й харесваше, не й се щеше съдията да върви по петите й по повече от една причина.

Като затвори телефона, съжали, че разговорът не бе протекъл, както го бе замислила. Маркина я притесняваше; от признанието не й ставаше по-леко, но поне бе крачка към решението, а засега единственото, което й хрумваше, бе да стои далеч от него.

- Не изпадай в истерия - упрекна се тя на глас.

И все пак вътрешният й глас повтаряше, че най-разумно е да пази дистанция. Върна се към имейла, подписан със символа на ламията, и следващия час прекара пред дъската, рисувайки диаграми, които попълваше с имена.

Отстъпи няколко крачки към средата на стаята и погледна дъската с критично око. Няколко леки почуквания я извадиха от съсредоточението.

- Прекъсвам ли ви, шефке?