Зовът на костите [bg]

Амая ги разгледа намръщено. Погледна часовника и изчисли, че във Вирджиния ще е едва четири призори. Може би по-късно.

Йонан като че ли се колебаеше.

- ...Що се отнася до случилото се в клиниката...

- Йонан, това е само изолиран факт и трябва да го третираме като такъв. Засега не е от значение за разследването, нека изчакаме резултатите от анализите, за да установим последователността и да почнем да съставяме профила, с една дума, за момента ще оставим нещата така.

Предложението като че ли не го задоволи напълно, но той все пак кимна утвърдително.

- Искам да се прибереш вкъщи и да си вземеш свободен ден. - Стори й се, че се готви да възрази. - Това, което ми е нужно да свършиш, ще го свършиш оттам. Продължавай да търсиш сходства с други случаи на домашно насилие и си почини малко. Довечера тръгваме за Уеска, докторите на мечките ще ни помогнат да ускорим малко нещата. Ще мина да те взема към седем от Памплона заедно с мострите, сигурно ще ни отнеме цялата нощ

- Много ще се радвам да ги видя отново - каза Йонан с усмивка, отивайки към вратата. После, с ръка на бравата, се обърна, сякаш си бе спомнил нещо.

- Шефке... Като дойдох тук тази сутрин, имах в пощата си един... имейл - той се поколеба.

- Да?

- Много странен имейл, беше в моята папка, но смятам, че е за вас...

- Добре де, от кого беше?

- Това е интересното. Идва от... по-добре да ви го покажа - Йонан отиде до компютъра и извади на екрана входящата кутия.

- Позлатения гребен - прочете. - Не е точно анонимен, но е от странните адреси, в които се подписват с ей този символ; на мен ми прилича на сирена.

- Това е ламия - каза тя, загледана в дребното лого в края на страницата.

Йонан се втренчи в нея.

- Извинявайте, ламия ли казахте? Мислех, че митологията е само моя територия.

- Е, това без съмнение е ламия: ако се загледаш, в долния край има не рибешка опашка, а патешки крака.

- Не ми се струва толкова очевидно, повечето хора биха го сбъркали със сирена, а преди година забележките от този род бяха в моята юрисдикция, а вие само им се подигравахте.

Амая се усмихна и се зачете мълчаливо в съобщението, а Йонан продължи:

- Не знам дали е грешка, или шега, не ми се струва много смислено.

Инспекторката отпечата текста и сложи листа на масата.

- Ако дойде още някой, препрати ми го.

Изчака го да излезе и отново прочете имейла.

Камъкът, който от вкъщи трябва ти да донесеш, е дарът, който господарката изисква, дар за бурята, за да получиш милост и да изпълниш целта, белязала те още в люлката.

Погледна със страх телефона, репетирайки наум думите си, докато намери достатъчно непринудения и професионален тон, който бе нужен за такова обяснение.